С Велики понеделник започва Страстната седмица

Днес започва Страстната седмица, през която християните почитат страданията на Иисус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва.

Църквата определя всеки ден от тази седмица като велик или свят и със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и погребението му. В началото на Страстната седмица в храмовете обичайно се слага черна завеса на Царските двери, а иконите на Богородица и Иисус Христос на места се покриват с черно платно.

Според евангелския разказ на Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.

Велики вторник Иисус прекарал в нравствени напътствия – тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.

Велика сряда е приемана като деня на предателството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След причастието Христос казал пред учениците си, че ще бъде предаден. Малко след това отишъл да се помоли в Гетсиманската градина, където останал до залавянето му.

Разпети петък, когато е разпнат Иисус Христос, е посветен на неговите страдания. В този ден църквата предписва изключително строг пост – не се позволява никаква храна, пие се само вода.

Велика събота е свързана с оплакването на Иисус Христос от майка му Св. Богородица и жените мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.

Традиции и ритуали

Страстната седмица има запазено място в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата – един от символите на празника, което се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце – задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.

В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

www.dnevnik.bg