Германците са най-влиятелни в Европарламента, българин е в топ 100

Един българин, Андрей Новаков (Европейска народна партия/ГЕРБ), е включен в класация на стоте най-влиятелни евродепутати, изготвена от социално-политическата изследователска платформа EUmatrix.

Новаков е класиран на 94-о място в списъка, в който евродепутатите са подредени според способността им да влияят на европейските политики (повече за методологията четете в края на текста).

По-малко от година преди евроизборите класацията дава представа за влиянието на отиващите си сравнително скоро членове на Европейския парламент по няколко критерия – лидерство, законодателни дейности, представяне и мрежа. Според карта за пропорционалното влияние на евродепутатите, България събира 26.45 точки (най-ниската възможна средна стойност е 15, а най-високата – 40).

Ето основните изводи в класацията:

– 10-те най-влиятелни евродепутати от 2019 г. насам са:

• Манфред Вебер (ЕНП, Германия)
• Роберта Мецола (ЕНП, Малта)
• Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания)
• Хейди Хаутала (Зелени/ЕСА, Финландия)
• Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания)
• Дита Харанзова („Обнови“, Чехия)
• Йохан ван Овертвелд (ЕКР, Белгия)
• Отмар Карас (ЕНП, Австрия)
• Бернд Ланге (С&Д, Германия)
• Бас Ейкхаут (Зелени/ЕСА, Нидерландия).

– Германската делегация (с общо 96 представители) е най-влиятелната като цяло и също така една от най-добре представящите се пропорционално на размера си. Обратно, италианците (76 евродепутати) и, в по-малка степен, французите (79) се представят по-слабо (независимо от размера на техните делегации). Сред малките страни малтийците (6 евродепутата), люксембургците (също 6) и финландците (14) се представят по-добре от очакваното в най-голяма степен, докато кипърците (6), италианците и унгарците (21) са националните групи с най-слаби резултати.

– Европейската народна партия (ЕНП) остава най-влиятелната група, взета като цяло, въпреки че членовете на „Обнови Европа“ са по-силни от очакваното в най-висока степен, особено ще се отнася до лидерски позиции, законодателни дейности и резултати от гласувания. Членовете на С&Д (Социалисти и демократи) и ЕНП обаче все още имат предимство, когато става въпрос за тяхната мрежа.

– Оценките за секторното влияние на евродепутатите показват разнообразна картина при представянето на различните национални групи.

Делегациите от Северозападна Европа (като финландците и нидерландците) имат сравнително по-голямо влияние върху досиетата, свързани с околната среда, докато евродепутатите от Централна и Източна Европа често се представят по-добре в областта на здравеопазването или цифровата политика.

Що се отнася до политическите групи, ЕНП остава най-влиятелната като цяло, но С&Д и „Обнови“ се представят по-добре, когато става въпрос за пропорционално влияние върху търговията, здравеопазването и социалните въпроси (в случая на С&Д), или околната среда, селското стопанство и цифровите въпроси (в случая на „Обнови“).

Люксембургските евродепутати също се представят особено добре що се отнася до ръководни позиции в Европейския парламент (напр. Марк Анхел – заместник-председател на ЕП) или в политическите групи, но също и когато става въпрос за получаване на законодателни досиета.

Други добре представящи се делегации са финландците (както по отношение на законодателните дейности, така и на ръководните позиции) и португалците (които са най-добре представящите се, когато става въпрос за законодателни дейности).

Италианските и унгарските евродепутати също са сред слабо представящите се, което се дължи на факта, че значителна част от тях принадлежат към необвързания лагер („Фидес“ и Движение „Пет звезди“), което означава, че те не могат да получават доклади или да имат достъп до ръководни позиции.

По същия начин много италиански евродепутати принадлежат към групата „Идентичност и демокрация“, която е доста изолирана в Европейския парламент (изключена е от разпределението на лидерските позиции).

Поляците често се представят по-добре, особено поради силната си концентрация в групите на ЕНП и Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), което отчасти обяснява относително високия им лидерски резултат. Въпреки това, при тях има склонност да се представят по-слабо, когато става въпрос за законодателни дейности, което може да се дължи на факта, че много от техните членове на ЕП са част от група (ЕКР), която има тенденция да бъде изолирана, когато става въпрос за изграждане на коалиции по конкретни области на политиката.

Сред големите делегации испанците и германците се представят особено добре, също и поради силното си представителство в най-големите групи (ЕНП, „Обнови“, С&Д).

Германците се възползват от по-лесния достъп до лидерски позиции, тъй като са най-голямата национална делегация в групите на ЕНП и Зелени/Европейски свободен алианс и една от най-големите делегации в рамките на С&Д и „Обнови“ (участието на социалдемократите и свободните демократи в правителството в Берлин също дава допълнителна тежест на тези партии).

Испанците също се представят добре на лидерския фронт, тъй като техните евродепутати са съсредоточени в групи, в които могат да окажат значително влияние (особено С&Д, но също и ЕНП, „Обнови“ и Левицата). Въпреки че те може да загубят лидерската си позиция в С&Д в бъдеще, влиянието им в ЕНП може да се увеличи, особено ако Народната партия спечели националните избори по-късно тази година.

Представянето на френските евродепутати е по-средно. Въпреки че са много влиятелни в някои от групите (особено „Обнови“), представянето на Франция е повлияно от ниското ниво на старшинство на техните евродепутати и големия брой френски представители в изолираната група „Идентичност и демокрация“.

На фона на значителните критики срещу Макрон у дома и стабилното нарастване на по-радикални сили, изглежда вероятно френското влияние в следващия ЕП да се влоши още повече.

Кои са най-влиятелните политически групи?

Трите най-големи групи (ЕНП, С&Д, „Обнови“) остават най-влиятелни, както в абсолютно изражение, така и пропорционално на техния размер. Техните евродепутати обикновено са по-силно представени на ръководни позиции, печелят повече гласове, имат по-голям опит и получават най-важните законодателни доклади.

Централната позиция на групата „Обнови“ в политическия спектър изглежда облагодетелства нейните членове, които имат най-висок резултат пропорционално, когато става въпрос за получаване на ключови законодателни доклади, лидерски позиции и спечелване на гласове.

Въпреки това членовете на С&Д и ЕНП все още имат предимство, що се отнася до тяхната мрежа (също поради по-големия стаж на техните евродепутати). Представителите на Зелените/ЕСА също често се представят добре пропорционално, което потвърждава по-централната роля, която групата играе през парламентарния мандат.

Това важи особено за групата ИД, която е подложена на санитарен кордон от другите, а това им пречи да получат каквито и да е институционални ръководни позиции или да играят роля в преговорите по важни досиета.

Здравна политика

За разлика от други теми като околната среда, членовете на ЕП от няколко делегации от Централна и Източна Европа (като хървати, поляци и словенци) често са особено активни по тази тема, особено ако имат медицинско образование.

Околна среда

Влиянието обикновено се концентрира сред евродепутатите от Северозападна Европа, особено финландците и нидерландците. Обратно, евродепутатите от делегациите от Централна и Източна и от Южна Европа са склонни да се представят под очакванията по темите за околната среда

Селско стопанство

Двама германци (от много различни партии) са сред най-влиятелните евродепутати по темите от хранително-вкусовия сектор, също поради ключовите си ръководни роли. Делегацията, която се представя по-добре от очакваното, когато става дума за пропорционално влияние, са финландците, които са много активни при изготвянето на законодателство в сферата.

Цифрови политики

Сред големите делегации германците са особено активни по отношение на цифровата политика. Но делегацията, която често надхвърля тежестта си, когато става дума за пропорционално влияние, без изненада, са естонците.

Датчани, чехи, българи (Петър Витанов от БСП/Социалисти и демократи, и Ева Майдел от ГЕРБ/ЕНП) и румънци също са сред най-„дигитално настроените“ евродепутати.

Danes (e.g. Schaldemose and Melchior), Czechs (Dlabajovà and Charanzovà), Bulgarians (Vitanov and Maydell) and Romanians (e.g. Bușoi, Tudorache and Nica) are also among the most „digitally-minded“ MEPs.

Международна търговия

Двама германци от управляващите партии са сред най-влиятелните евродепутати по въпросите на търговията, което е потвърждение за силния германски интерес към тази тема. Делегациите, които надскачат очакванията, когато става дума за пропорционално влияние, са люксембургците и естонците, които са особено активни при изготвянето на законодателство за търговията.

Социална политика

Словенските и датските евродепутати се представят по-добре от очакваното при оформяне на досиета за социална политика. Испанските евродепутати също са доста активни.

Методология

От EUmatrix подчертават, че оценката им се основава на конкретни действия (дейностите, предприети от евродепутатите и техните постижения), за разлика от субективните възприятия на обществеността или колегите им.

Това не е оценка на добрите или лошите: „влияние“ е неутрален термин в този контекст, посочващ нивото на власт, което един евродепутат притежава, за да свърши нещо към даден момент.

Това не е автоматично същото като да са трудолюбиви или да са „добри“ политици или пък да са лоялни към своите избиратели.

По същия начин най-слабите откъм влияние евродепутати не са непременно мързеливци. Възможно е те да са в началото на кариерата си в ЕС, все още да нямат връзките и експертния опит, необходими за работата. Или партиите им може да са изолирани в Европейския парламент, защото политическите им позиции са твърде далеч от мейнстрийма, за да им позволят да намерят съюзници.

Тази оценка се фокусира върху политиките и дейностите на ЕП: евродепутатите възприемат ролята си в Европейския парламент по различни начини.

За някои политици да бъдеш евродепутат е само кратък престой вън от вътрешната политика, докато чакат за нови възможности у дома. Тези евродепутати може да са много влиятелни или видими в собствените си страни, но това не означава, че са влиятелни в Европейския парламент.

Оценката взема предвид влиянието, което членовете на ЕП имат върху политиките и процесите на ЕС, независимо от вътрешния им профил. Следователно евродепутати, които са сравнително непознати в своите страни, могат да бъдат силно влиятелни в Европейския парламент и обратно.

Алгоритъмът е структуриран по следния начин:

Лидерство: Назначенията на важни позиции в Европейския парламент или в рамките на политическите групи предоставят на членовете на ЕП формалните правомощия да влияят върху широк набор от политики. В оценката това е наречено „дифузно влияние“.

За разлика от докладчиците, политическите лидери нямат съществено влияние върху конкретно досие („концентрирано влияние“).

Най-силните лидери обаче могат на практика да влияят върху всякакви досиета чрез участието си в най-важните органи за вземане на решения на ЕП.

Законодателни дейности: Най-прекият начин за влияние върху законодателството е да станат докладчик, докладчик в сянка или докладчик на становище по досиетата, гласувани в Европейския парламент.

Ясно е, че определени досиета ще имат по-голяма тежест от други.

Представяне: Евродепутатите, които никога не се появяват, трудно могат да бъдат определени като влиятелни. Лесен начин да се влияе на политиката в Брюксел е да се участва в сесиите за гласуване.

Самото участие обаче не е достатъчно: евродепутатите, чиито възгледи са твърде далеч от тези на техните колеги, често се оказват на губещата страна през повечето време.

Мрежа: Колкото повече време евродепутатите прекарват в Брюксел, толкова по-силна е тяхната мрежа в ЕС, особено ако искат да бъдат избирани на важни позиции.

Старшинството е важен компонент от оценката, тъй като е вероятно по-опитните членове на ЕП да имат по-задълбочени познания за процесите и заинтересованите страни в ЕС.

Вътрешните връзки също са взети под внимание: евродепутатите, чиито партии са в правителството, вероятно ще получат преференциален достъп до информация от своите министерства, което им осигурява предимство в междуинституционалните отношения.

dnevnik.bg