Д-р Калоян Паргов, председател на УС на СИНПИ: Времето за спасяването на българската нация изтича

Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) организира вчера дискусионен форум „Демографската криза – причини, фактори, динамика“. Социологическото проучване е дело на Агенция „АФИС“ на Юрий Асланов. Форумът бе открит от вицепрезидента  Илияна Йотова. В дискусията вземаха участие представители на НСИ, представители на научните среди, експерти в сферата на икономиката, регионалното развитие, образованието, здравеопазването, Харалан Александров, доц. Георги Бърдаров, Даниела Везиева, Христо Монов и др.

Поканени бяха представители на парламентарно представените партии и коалиции, ръководството на Народното събрание и на Министерски съвет, както и представители на дипломатически мисии в България. Разговаряме с председателя на УС на СИНПИ д-р Калоян Паргов.

– На форума ви присъства единствено представител на президентската институция, вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова. Нямаше хора от изпълнителната власт, от законодателната…
– Е, получихме поздравление от председателя на НС Росен Желязков, който обеща да се ангажира лично с проблема за демографията. Вижте, ролята на една неправителствена организация, каквато е Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ – е да работи в една или друга област или във всички области и проблеми на държавата, както ние сме си поставили задача, е през призмата на един общ за всички проблем да се реши проблема на проблемите – демографската криза. И да бие камбаната, да свети червената лампичка.   Това е задачата на задачите – как да съхраним българската нация в този, бих казал, сюблимен момент, изпълнен с перипетии и трудности, в състояние на локална война със световни измерения. На икономически и всякакви други кризи и на преход от един световен ред към друг световен ред, в който ние трябва да намерим нашето място.  И точно в тази жестока конкурентна световна среда да съхраним нацията и да я преведем през трудностите. Времето за това изтича.

– Вие говорихте не за демографска криза, а за катастрофа. И доста от участниците във форума не възприеха това определение?
– Да, така е, защото катастрофата означава нещо невъзвръщаемо, приключило. А истината е, че точно по този начин бием камбаната на тревожността. Ще дам пример с всеки човек, който доста трябва да го изплашат лекарите, за да може да вземе мерки за своето здраве. Всеки си казва – докато не ме изплашат, мога да карам така, както си знам. Е, въпросът сега е, че не може повече да я караме с демографията както досега и че е време дори  за радикални и непопулярни мерки и решения, за които, разбира се, трябва политически кураж.

– Кажете някои от тези мерки?
– Говорим за радикална образователна реформа, това е едно от нещата, което ще излезе от този форум. Реформа, която да спре процеса на  функционална неграмотност сред населението. Защото се оказва, че освен че сме бедни и болни, но и оглупяваме като нация заради тази функционална неграмотност.  След 1995 година – и това не е моя, а американска статистика – всеки нов випуск, напускащ средното и висшето образование, е почти функционално неграмотен. Трябва да видим какво се случи след драстичните промени в образователната система, включително и у нас, повлияни от световните тенденции, в които ние не произвеждаме качествена работна ръка. Все повече работодатели без значение държавни или частни, се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка, която да изпълнява съответните задачи. От това може да се направят вече много изводи. Говорим и за данъчно-осигурителни реформи. България реши да изостави стария си данъчно-осигурителен модел, който почти в същите форми функционира в развити капиталистически страни като Великобритания, Франция, Испания. Ние го изоставихме, защото бил комунистически, но в тези страни никой не говори за комунизъм. Избрахме нов модел, който след 30 години фалира. Не искам да бъда толкова краен, но това са фактите и ние всички ги усещаме. Така че сега трябва да се измисли нещо различно или да се върнем към нещо старо, което е работело и е давало добри резултати.

– Вие споменахте, че половин милион българи няма достъп до здравеопазването, защото нямат пари за лечение…
– Това е най-малкото. А самото качество на здравеопазването? Тук трябва да говорим и за превенцията. Защото целта на здравеопазването в развитите държави е как да се отложи момента на постъпването на хора в болница, което струва скъпо – и на тях, и на държавата, и на данъкоплатците като цяло. Т.е. как да се отложи този момент във времето, което значи грижи, превенция и профилактика. Това е само един малък пример за адекватна политика, която е свързана примерно с намаляване на смъртността, тъй като се оказа, че този показател в България е висок и това се видя по време на ковид-епидемията. А има населени места, където смъртността е много висока и има дисбаланс между млади и стари. Там, където нямае млади хора, а има застаряващо население, нямаш бъдеще и перспектива. Един от участниците във форума даде прост пример как да разберем, че нещата се развиват добре в дадено населено място. Да видим на главната улица  магазин за детски играчки ли има, или магазин за дрехи втора употреба. Това показва, че в този град или ще се раждат деца, или хората са такива, че могат да си купуват само дрехи втора употреба.

– Многократно бе казано, че има пряка връзка между политическата обстановка и демографската криза…
– Между политическата криза и демографската криза. Защото политическата обстановка или може да вдъхне живот и перспектива, мечти и надежди. Защото преди всичко демографията не е раждаемост и смъртност, а качество на средата на условията на живот и усещане за перспектива, социален оптимизъм. А когато имаме нескончаема криза, както е сегашната, тя вече преминава в депресия, което пряко влияе върху усещането за безперспективност и не дава основание за спирането на миграцията, за радикални решения у хората да направят нещо за спирането на този среда. Така че връзката е пряка, не бих казал, че е водеща или основна, но има своето отражение.

– В изследването на агенция „АФИС“ бе казано, че някакъв светъл лъч в демографската обстановка е имало в периода 2005-2009 година, защо?
– Това не беше минута за реклама на правителството на Тройната коалиция, която се формира сложно и противоречиво, правя паралел със ситуацията сега.   Но пък показателите и усещанията бяха за един спокоен и охолен живот, за растящи доходи и растящи възможности и перспективи. Което пък се отрази на раждаемостта с пик от  времето на социализма.

– Раждаемостта при социализма бе висока наистина, но България бе затворена държава, нямаше миграция…
– Това бе една друга държава, която няма нищо общо със сегашната. Така че няма как да правим паралели, можем само да си разказваме спомени.

– СИНПИ предложи да бъде формиран стратегически център по демографска политика към президенската институция. Каква е идеята ви?
– Използвайки присъствието на вицепрезидента и наличието на ен на брой стратегии, пък и съвети, очевидно няма как администрацията сама на себе си да си поставя стратегически задачи. Защото практиката показа, че когато човек си поставя задачи, обикновено гледа да не прекалява в сериозността и амбициозността им, за да може да ги отчете по-лесно като успехи.   И очевидно че има нужда една друга институция, която е събирателна за държавата и да  стои настрани от изпълнителната и законодателната  власт и от администрацията, да формира такъв стратегически съвет по демографска политика, събирайки цвета на нацията от академичните и управленските среди, както днешния форум. Да разсъждават по тази тема и да начертаят посоките. А администрацията и институциите да изпълняват и да отчитат резултатите от тези насоки, а не само да си поставят задачи  и да отчитат някакво изпълнение, защото видимо така не се получава.

– Според мен обаче президентът Радев е много далеч от демографията и май че е последното нещо, за което дори не съм го чул да говори?
– Имах възможност да разговаряме по тази тема вчера. Той показа своята ангажираност  чрез присъствието на госпожа Йотова. Надявам се да успее да формира един подобен орган или съвет, за който говорихме преди малко.

– На форума бе и президентът в периода 2002-2012 година Георги Първанов, който каза, че е дал своя принос в решаването на демографската криза с двама сина и шест внуци и припомни, че като е бил държавен глава е свикал Консултативен съвет по национална сигурност по въпросите на демографската криза…
– Да, той даде своя принос показвайки, че този въпрос е бил тема на КСНС, който заседава при критични обстоятелства, свързани със сигурността, нестабилност и т.н. А националната сигурност пряко зависи от демографията. Според мен обаче в една спокойна обстановка като тази сега на форума се раждат много повече идеи, а при наличието на медии и камери при КСНС нещата са малко театрални.

– Според вас обратими или не са тенденциите в демографията в България?
– За мен тези тенденции са обратими. Но ако не се стреснем днес може да стигнем до необратим процес. Днес всички институции без значение какви спорове имат помежду си трябва да почнат да мислят заедно, да поставят задачите заедно и да ги изпълняват заедно.  Макар че има една друга теория – че това е един нормален процес, който минава през различни фази. Но където ги има, се вземат мерки и процесът не е оставен на съдбата. Води се стенографски протокол с всичките изказвания и идеи и ще издадем сборник от този форум, ще го предоставим на медиите, на Народното събрание, Министерския съвет, президентството и местните власти, защото тази  дискусия трябва да стане широко достояние. Тя няма да е последната, след нея ще следват и конкретни форуми по отделните сектори.

– Да излезем за малко от НДК, господин Паргов Как виждате вие решаването на политическата криза днес? Има ли шанс за правителство начело с  Мария Габриел?
– Имам усещането за някаква взаимна надпревара. Най-напред втората политическа сила избърза и предложи проектоправителство, а първата, за да им го върне, предложи само премиер и  им каза -вие си го допишете и попълнете, който иска да го подкрепи, давам ви това право. Това едва ли ще може да допринесе за формирането на нещо трайно и стабилно с конкретни резултати. Казвам го като прогноза, макар и песимистична.

– БСП трябва ли да влезе в това правителство или поне да го подкрепи? Кристиян Вигенин заяви, че въпреки конгресни решения за забрана на сътрудничество с ГЕРБ, нещата сега са се променили и е възможна подкрепа на експертно правителство?
– Въпросът е какво значи да подкрепяш едно правителство – да участваш със свои представители, макар че парадоксът е, че Борисов ще лидира едно експертно правителство, това е по-скоро невъзможен вариант.  Но ако ще се подкрепя някаква част от политиката на това експертно правителство, която касае програмата на партията, то това е частична тематична подкрепа.  Не е ясна рамката на едно такова правителство за да може да се вземе адекватно политическо решение.  Но то трябва да се вземе от всички членове на БСП, както бе обявено от ръководството. И аз съм един от тях.

– Извинете, господин Паргов, но масово е мнението, че тези вътрешнопартийни референдуми са един театър за пред публиката, а Корнелия Нинова си прави, каквото си иска!
– Съдете сами. При референдума за смяната на името от БКП на БСП през пролетта на 1990 година всеки участник е казвал, че не познава някой, който е бил за смяна, пък накрая 70 процента бяха „за“. През 2016 година имаше допитване с кого да бъдем в коалиция, АБВ излезе първа с над 50 процента, за Движение 21 на Татяна Дончева също имаше много гласове, но коалиция с тях нямаше. Имаше допитване и как да издигнем кандидатурата на президента – с коалиция от партии или чрез Инициативен комитет. За Инициативен комитет бяха само 3 процента, но след 3 месеца кандидатурата бе издигната от Инициативен комитет. Така наложила тогава обстановката. Референдумът сега трябва да бъде проведен спокойно и прозрачно, за да има легитимност и да няма съмнение за това, за което вие говорите.

trud.bg