За Морфов и пригласящите му „демократи“

Какво се случва в момента, всички знаят – и да не искат, политици и „общественици“ раздухват скандала, употребявайки го за собствени нужди

Цънцарова не подсети Морфов и за събитията от 2015 година когато той седна на стола на директор на Народния театър. Тогава предложението за това дойде от друг „мръсен гербаджия“ Вежди Рашидов

Тъкмо си помислихме, че драмата, разразила се (или по-точно – сътворена от него и раздухана от определени партии) около Александър Морфов, е приключила и неделният ден ни предостави нова порция.

От Бтв, в частност – Мария Цънцарова, бяха поканили Морфов да разкаже своята гледна точка. Ранната неделна утрин ни предложи нова доза словесна полюция, гарнирана с подобаващо количество обиди – към директора на Народния театър „Иван Вазов“, който бил нищожество, към голяма част от колегите на режисьора, които били племе, купено от същото това нищожество Васил Василев, към „уродливото управление“, правещо чадър на нищожеството, а масовата част от българите били страхливи и слаби…

Актьорите са племе, защото заплатите им били увеличени от „нищожеството“. Добре, а като какъв би се самоопределил Морфов, следвайки същата логика на разсъждения, при положение, че именно директорът направи всичко възможно да го върне в Народния театър, създавайки специално за него длъжността „главен режисьор“? И че Морфов също е получавал, получава и още заплата – рекордна, според доста коментари. Не го ли прави това част от „купеното племе“?

Разбира се, логично е доскорошният „главен режисьор“ да не повдигне тези въпроси, но това не би трябвало да важи за Мария Цънцарова, която не за пръв път просто услужливо подаваше удобни въпроси и пърхаше с мигли, отворила уста, докато Морфов изливаше болката си.

Режисьорът продължи да се разправя с неудобните му, като приравни методите на Василев с тези на Сталин – „има човек, има проблем“, допълвайки, че директорът е употребил „всичките си номенклатурни и административни сили, за да го уволни от театъра“. Обективен журналист веднага би контрил с въпрос, а как би определил своите думи и действия спрямо актьора Евгени Будинов, когото изхвърли от постановката си „Хъшове“, защото бил „гербаджийски боклук“ – тоест, отстранява го заради политическите му пристрастия.

Цънцарова не подсети Морфов и за събитията от 2015 година когато той седна на стола на директор на Народния театър. Тогава предложението за това дойде от друг „мръсен гербаджия“ Вежди Рашидов, което обаче по никакъв начин не попречи на режисьора да приеме. Какво обаче се случи малко по-късно (отразено по онова време от повечето медии), вече е удобно забравено – Морфов е обвинен в недиалогичност и влиза в остри конфликти с редица актьори, защото „проявява внимание само към приближените си“.

Малко по-късно за директор е назначен Мариус Донкин, което води до редица скандали между него и Морфов, накрая режисьорът напуска театъра и се реализира в Русия. А после именно сегашният лош, лош директор прави всичко възможно, за да го върне в Народния театър. И успява.

Какво се случва в момента, всички знаят – и да не искат, политици и „общественици“ раздухват скандала, употребявайки го за собствени нужди. То не бяха протести, то не бяха интервюта – ризи се късаха, сълзи се лееха. Малко по-късно неделният предиобед бе разтърсен и от риданията на актьора Камен Донев, въпросите отново задаваше Цънцарова, а актьорът толкова видимо преигра, че дори силно пристрастната журналистка го гледаше с недоумение.

Дни по-рано, друго действие пък включваше скромен протест срещу уволнението на Морфов.

Мила родна картина, събрала неокомунисти, бивши ДС агенти (като агент Ивайло – Иво Инджев), НПО-активисти, шепа редови протестъри, популярни с прякорите си (Гошо Тъпото от БОЕЦ), инфлуенсъри и неолиберали, предимно свързани с ДБ и/или ПП, призоваващи директорът да бъде махнат от поста си, нахлуващи в Министерството на културата и заплашващи. Нищо необичайно всъщност – малко, но шумни, арогантни, нахални. Вероятно наследили този болшевишки маниер от родителите си, които бяха свикнали да подлагат на линч неудобните им.

Но господа, самообявили се за демократи, нали уж се борите срещу тези прийоми? Или пък не? За какво всъщност протестирате, знаете ли? Да бъде върната титлата главен режисьор на Морфов ли? Нали не ги харесвате тези „главни“ позиции. Та именно повечето от вас, присъстващите на протеста, отдавна ни уверявате, че нямаме нужда от „главен“…
Не призовахте ли за достойно заплатен труд, особено на хората, свързани с културата. Е как сега именно човекът, осигурил двукратно и трикратно увеличение на заплатите и премиите на актьорите – режисьорът Васил Василев – стана неудобен, стана подставено лице, превърна се в маша?

А Морфов, Морфов е безспорен като режисьор, Морфов е бунтар, Морфов е творец, Морфов е силен характер. Морфов, в което няма нищо лошо, е и силно политически обвързан – видно е от действията му, от думите му, от позициите му. Проблемът идва, когато тази му пристрастност влияе и на работата. Проблемът е, когато към действията му се прикрепят шепа „демократи“, шепа партийни секретари, винаги готови да скочат на амбразурата, без значение от фактите, омацвайки всичко в политически багри и омаскарявайки Народния театър с жалката си необолшевишка същност.

https://novini.bg/