Иван Николов: България и РС Македония – кой дърпа конците?

На 5 май т.г. европосланикът Дейвид Гир откри в Битоля т.н. Европейски дом. Това е реконструираният бивш офицерски дом в града, където отсега нататък ще се осъществяват много младежки инициативи и културни прояви, разбира се, утвърждаващи насила привнесената преди 70 години идентичност.

В словото си при откриването на обекта европосланикът Гир отбеляза, че предстои откриването на подобен дом и във Велес.

Ако се опитаме да свържем двата случая – отказът на официалните власти да допуснат петима българи на територията на републиката и ласкавото отношение на европосланикът Гир към наследниците и пазителите на югоценностите в РС Македония, стигаме до извода ,противно на досегашния ни оптимизъм, че въпреки Френското предложение ЕС води политика на две писти – от една страна уж подкрепят научнообоснованите изисквания на българската страна към неревизираното идейно югонаследство в РС Македония, а от друга –насърчават това наследство като същностна характеристика на гражданите тук.

Оставаме с впечатление, че Брюксел не иска да навлиза в дълбочина на тази етноидеологизирана енигма. Ако не беше така, Скопие нямаше да си позволи да спира български евродепутати на границата си. България колкото и да е убедена, че истината продължава да се потулва в Скопие, явно не е направила достатъчно, за да разберат в Брюксел притворната политика покрай Вардара.

Някой да е чул европосланикът Гир да се възмущава поради закриването на българските културни клубове в Битоля и Охрид, от побоя над охридския българин Християн Пендиков, от съдебните преследвания на председателите на споменатите български клубове и водените следствия срещу тях по методологията, наследена от титовата „правна“ система?

Скопските ръководители, опозицията, учените, журналистите нямат намерение да се разделят с етнопостулатите, съхранени от времето на югофедерацията. А България трябва да погледне по-трезво на собствената си увереност, че зад Деве баир някой ще запретне ръкави и ще започне да къса от себе си и да изхвърля лъжите, верността към които са му помогнали да направи кариера и положение в обществото. Ще бъде така докато в Брюксел не престанат да насърчават, противно на принципите, които изповядват, цялата палитра от похвати за пропаганда, които ерозират европейското в ЕС.

Пред България стои задачата да преоцени досегашните си илюзии, че историческата истина може да разтърси съзнанието на тези, които в Скопие са превърнали в собствена професия фалшифицирането й. Там продължава да се величае верността към Югославия, а омразата към България продължава да възпроизвежда “македонски патриоти“ от първи ред…

На този наситен с ретроградност фон, контрастира дръзката крачка на Молдовския парламент. На 16 март 2023 г. там бе взето решение, с което се отменят наследените от съветската тоталитарна власт термини „молдовски език“, „майчин език“, „държавен език“ и се узаконява премахнатият със сталински постановления, след Втората световна война, истинския език – румънският.

Р С Македония вече е единствената държава в Европа, където продължава да се боготвори духовното и морално наследството на комунизма под образа на югославския диктатор Тито. И колко комична, недоумяваща и трагична е постъпката на заместник-държавния секретар на САЩ и специален представител за Западните Балкани Габриел Ескобар, който заедно с посланика на Вашингтон в Скопие Анджела Агелар чрез видео поздравиха скопската номенклатура по случай Денят на македонския език – 5 май.

България няма време за губене. Тя трябва да мобилизира всичките си морални и интелектуални възможности, както и пропагандните си способности, за да внуши на света опасността от мимикрията на това идеологополитическо и геополитическо чудовище, вперило коварен поглед в Брюксел…

–––––––––

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.