Какво трябва да свърши Народното събрание?

Очакванията към 48-ото НС не са големи, но има достатъчно работа, която може да свърши.

Най-спорни са Антикорупционния закон и промени в Закона за съдебната власт и в НПК за създаване на ефективен механизма за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор

Предложения за включване в дневния ред на парламента

Започва мандатът на новото Народно събрание. Очакванията към него не са големи, но има достатъчно работа, която може да свърши, въпреки очакванията за „къс мандат“ и разпускане след Ивановден.

Народното събрание осъществява три основни функции – законодателна, конститутивна и контролна. За две от тях се говори през последните няколко дни, но фрагментарно. Защото при осъществяване на законодателната функция се обръща внимание преди всичко на бюджета за 2023 г. и на съпътстващите го данъчни закони, а на конститутивната – само за формиране на редовно правителство. 

Инициативите на две от парламентарно представените партии заслужават внимание (и самостоятелен анализ). ДБ предлага конституционна ревизия като платформа за търсене на съгласие в парламентарните среди след неуспех на първия проучвателен мандат на ГЕРБ. (Това предполага и съдействието на президента на републиката.) БСП пък лансира икономически и социални мерки за уязвимите хора и подкрепа за бизнеса. (При приемането на бюджета предизборната кампания обаче може да роди проблематичен финансов план.)

Какво следва да свърши Събранието? В областта на законодателната дейност е необходимо до 31 декември тази година да бъдат осъществени 21 мерки, като се направят промени, или се приемат изцяло нови, 16 проекта на закони, за да получим втория транш от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (очаквани над 1.4 млрд. лв.). Десет от тези 16 проекта са в компетентността на г-н Крум Зарков – министър на правосъдието. 

Най-спорни са Антикорупционният закон и промени в Закона за съдебната власт и в НПК за създаване на ефективен механизма за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор. Включването им в дневния ред в самото начало на парламентарния мандат може да блокира веднага законодателната дейност на депутатите. Въпросът за отговорността на главния прокурор е сред мерките, необходими за получаване на третия транш средства /нови над 1.4 млрд. лв./, а на 20-21 октомври се очаква и становището на Венецианската комисия.

Другите проекти, по които ще се наложи да работят народните представители, изброени телеграфно, са:

Промени в Закона за съдебната власт, с които Инспектората към Висшия съдебен съвет да получи правомощия да проверява интегритета на магистратите. 

Промени в Закона за медиацията, с които се въвежда задължителна медиация при редица съдебни спорове. 

Промени в Закона за правната помощ, с които се разширява кръга от хора, които ще имат достъп до безплатни юридически услуги.

Изменения в Наказателния кодекс, с които се намалят наказанията за обида и клевета за журналисти, заплашени от съдебни дела, и по-ограничена наказателна отговорност при защита на публичните личности.

Изцяло нов Закон за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

Изцяло нов Закон за несъстоятелност на физическите лица, въвеждащ възможността всяко физическо лице, което има задължение от повече от 10 минимални работни заплати за над шест месеца, да има право да задейства производство по несъстоятелност.

Изменения в Търговския закон, които се отнасят до процедурата по несъстоятелност относно фалита на дребния предприемач.

Промени в Закона за биологичното разнообразие, с които се определят органите, отговорни за управлението на защитените зони и техните правомощия. 

Изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки, с които се премахва задължението да се минава през процедура за поръчка, ако институция иска да популяризира дейността си през социалните мрежи.  

Промени в Закона за етажната собственост, с които се въвежда възможността Общото събрание на етажната собственост да се провежда и онлайн. Също така и възможност отсъстващите да гласуват чрез писмена декларация до управителя на етажната собственост или с електронен подпис.

Изменения и допълнения в Закона за енергетиката, в който следва да се направят както промени относно целите на европейския план (либерализиране на цените на енергийния пазар), така и да се отговори на енергийната криза (легална  дефиниция за енергийно бедни хора, получаване на енергийни помощи).

И не на последно място – промени в Закона за електронното управление и законодателни мерки във връзка с електронното здравеопазване.

Освен законодателна дейност в дневния ред на Народното събрание следва да бъдат включени (поне) процедури за конституиране на важни конституционни държавни органи:

11 членове на Висшия съдебен съвет;

Главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към висшия съдебен съвет;

2 конституционни съдии;

Управител и двама подуправители на БНБ;

Председател, двама заместник-председатели и двама членове на Сметната палата. 

Почти всяка една от изброените задачи пред Народното събрание, независимо дали ще законодателства или ще кадрува, са били обект на дискусия в по-далечно или в близкото минало. Нашата общественост няма изкристализирана представа по повечето от изброените законопроекти. Вероятно сме заслепени от числата на очакваните помощи. Но не съм убедена напр. дали си даваме сметка за последиците от пълната либерализация на енергийния пазар. Промените в законите и формирането на конституционните органи, Народното събрание следва да направи заради българските граждани, а не само заради Брюксел!

trud.bg