НС прие на второ четене промени в Закона за управление на отпадъците

Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ да бъде определена за регистриращ орган у нас в железопътния транспорт, предвиждат промени в Закона за железопътния транспорт, които депутатите приеха на второ четене.

С преминаването към централизирано регистриране в Европейския регистър на превозните средства отпада необходимостта агенцията да поддържа отделен национален регистър на превозните средства, посочва вносителят – Министерският съвет.

Законопроектът предвижда тя да поддържа само Регистър на разрешенията за въвеждане в експлоатация на стационарни подсистеми и Регистър на разрешенията за пускане на пазара на превозни средства с област на употреба – железопътната инфраструктура на България.

Законопроектът има за цел да приведе Закона за железопътния транспорт в съответствие с действащата европейска нормативна уредба. Според европейските изискания всяка страна член на Европейския съюз трябва да посочи регистриращ орган, който ще обработва заявления и ще актуализира данни в Европейския регистър на превозните средства (ЕРПС) за превозни средства, регистрирани на нейна територия.

Предвижда се всички страни от ЕС да прехвърлят данните за регистрираните превозни средства от националните регистри на превозните средства в ЕРПС като по този начин всички държави членки ще използват централизирано регистриране на превозни средства в ЕРПС.

Другата група промени е свързана с правата на пътниците в железопътния транспорт, като се адаптира българското законодателство в съответствие с европейските регламенти. Предвижда се отмяна на легалната дефиниция за „лице с увреждания“ и „лице с намалена подвижност“, тъй като тези понятия вече не се използват в Закона за железопътния транспорт, а материята е уредена в Закона за обществения транспорт. В Закона за обществения транспорт са уредени включително и санкциите при нарушаване на правата на тези пътници. Предлага се се в срок до 5 години след влизането в сила на законопроекта Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да извърши последваща оценка на въздействието на закона.

След това парламентът прие на второ четене промени в Закона за управление на отпадъците, с които се намаляват наполовина изискуемите банкови гаранции от организациите за оползотворяване на отпадъци.

С измененията банковата гаранция за организациите за оползотворяване на опаковки от 1 млн. лева става 250 хиляди евро. За организациите за оползотворяване на отработени масла и отпадъци от обувки и текстил банковата гаранция се намалява от 500 000 лв. на 125 хиляди евро.

За организациите за оползотворяване на батерии и акумулатори и излезли от употреба гуми банковата гаранция вече ще е 25 хиляди евро, а не както досега – 100 000 лв. За лицата, които изпълняват индивидуално задълженията си по оползотворяване на отпадъци, размерът на банковата гаранция вече ще е 50 хиляди евро.  Намалява се и изискването за обхванато население от организациите за оползотворяване на отпадъци на 350 хиляди жители.

Досега за организациите за оползотворяване на опаковки се изискваше обхват от не по-малко от 10 общини и 500 хиляди жители, а за организациите за оползотворяване на дрехи и обувки – от не по-малко от 10 града и 1 млн. жители.  Отхвърлени бяха предложенията за преминаване от разрешителен към регистрационен режим за организациите за оползотворяване на отпадъци. Не беше прието и първоначалното предложение да отпадне продуктовата такса за моторните превозни средства.

Промените влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“, приеха депутатите.