Ползите за България от въвеждането на еврото

Ще ходим на екскурзии без нужда от обмяна на валута

Не е категоричен ефектът за търговията

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев пое ангажимент и изпрати на интересуващите се народни представители част от доклад, изготвен съвместно между представители на БНБ и Министерството на финансите относно ефектите от приемането на еврото в България. Частта, която беше публично разпространена след това, съдържа текстовете само на специалистите от БНБ, но не и тази от МФ, тъй като от министерството не са дали съгласие за това. Освен това разпространеният текст не представлява официалната позиция на БНБ, тъй като не е одобрен с решение на управителния є съвет.

Това изследване представлява доста подробен доклад, който е изготвен от специалисти със задълбочени познания по темата и следователно може да послужи като отправна точка в дискусията по темата. Разбира се, немалка част от въпросите не са разгледани, защото попадат в частта на МФ, но и наличните факти и изводи са достатъчни за формирането на мнение за по-широката публика. Текстът е с обем 136 страници и използва специфична терминология, но в настоящата и следващата статия ще се опитам да посоча основните моменти в него. Ще представя какво са написали експертите от БНБ, но когато преценя, че е необходимо, ще добавя и собствени разсъждения.

Първата част се отнася до ползите за българската икономика от въвеждането на еврото.

Основните предимства за населението и бизнеса при замяната на лева с евро са свързани с намаляването на трансакционните разходи. Вече няма да е необходимо да се обменят левовете срещу евро, освен това фирмите няма да има необходимост да поддържат валутна наличност, разплащателни сметки в двете валути и т. н. Тези разходи са по-значими в малки и силно отворени икономики, каквато е българската. В доклада на БНБ не е посочен очакваният размер на този ефект.
Тук е необходимо да се отчете фактът, че разходите за домакинствата и бизнеса за обмяна и поддържане на валутни сметки всъщност представляват приходи за банките и обменните бюра. В този смисъл нетно за икономиката ефектът ще е относително малък.

Следващото важно предимство е елиминирането на валутния риск спрямо еврото и на възможността за възникване на валутна криза, породена от вътрешни за икономиката фактори. При наличието на паричен съвет (валутен борд) и трайно фиксиран валутен курс на лева към еврото този риск за националната икономика не е значителен. Според изследвания средното оскъпяване при обмена на левове срещу евро през 2019 г. представлява едва 0,01% от БВП и очакваните ползи произтичат от отпадането на тези разходи, както и на необходимостта от хеджиране (предпазване) от валутен риск.

Повишението на кредитния рейтинг на българската държава и намаляването на лихвените проценти по държавния и частните дългове представлява следващия очакван ефект от присъединяването към еврозоната. Големите агенции за кредитен рейтинг възприемат участието в Икономическия и паричен съюз за страните от Централна и Източна Европа за положително развитие и поради това повишават кредитния рейтинг (очаквано първоначално с 2 степени) при тази стъпка. Още при присъединяването на българския лев към Механизма на обменните курсове II това беше повод за подобряване на кредитния рейтинг на българската държава.

По-високият кредитен рейтинг обуславя и по-ниските лихвени проценти (цената на финансиране) по държавния дълг. Този ефект се определя и от факта, че Европейската централна банка ще извършва покупки на вторичния пазар и ще приема като обезпечение при отпускането на кредити за българските банки емитирани от българското правителство ценни книжа. По този начин за тях ще се осигури допълнителен (сигурен) пазар, който ще увеличава търсеното количество и цената и ще намалява доходността по тях.

Според изследването на БНБ обаче не е сигурно, че този ефект ще се пренесе върху по-дългосрочните кредити за предприятия и домакинства. По линия на операциите за изкупуване на активи и операциите за дългосрочно осигуряване на ликвидност паричната политика на ЕЦБ въздейства пряко и върху по-дългосрочните пазари на ценни книжа, включително емитирани от предприятия. Българският капиталов пазар обаче не е особено развит и въздействието по този начин би било с ограничен ефект. От друга страна цената на ресурса за банките би могла да се понижи и това да повлияе върху отпусканите от банките кредити да са с по-ниски лихви след приемането на еврото спрямо наличието на валутен борд.

За това би способствало и понижаването на коефициента на задължителни минимални резерви (ЗМР), който към края на 2021 г. е ефективно 9,4% спрямо депозитната база на банките, докато в еврозоната ще бъде понижен до 1% при свиване на базата. Този коефициент фактически увеличава цената на заемния ресурс за банките и когато се понижи цената на финансиране с депозити за тях ще се понижи. Това и най-вече конкуренцията между тях би могло да ги стимулира да отпускат кредити при по-ниски лихви. От друга страна обаче може да се очаква и лихвените проценти по депозитите да се понижат. В своето изследване от БНБ посочват, че всъщност лихвите по кредитите за предприятия в България вече са по-ниски отколкото в някои страни от еврозоната и поради това се очаква ограничено въздействие при влизането на България в нея. Ефектът ще зависи най-вече от действащата конюнктура.

Друг непосредствен ефект за банковата система е достъпът до рефинансиране от централната банка. Понастоящем банките могат да разчитат за осигуряване на ликвидност от привличането на депозити, от междубанковия пазар и за банките с чуждестранни собственици – от банките-майки. Наличието на паричен съвет означава, че понастоящем на БНБ е строго забранено да кредитира българското правителство и банковата система. Ситуацията ще се промени, когато България се присъедини към еврозоната. Тогава българските банки ще могат да използват рефинансиране от ЦБ. Това заедно с понижаването на коефициента на ЗМР ще промени съществено управлението на ликвидността им. Те биха могли да държат значително по-малко ликвидни активи (резерви и свръхрезерви) и да инвестират в повече по-нисколиквидни, но по-високодоходни активи. Ефектът ще е по-силен за банките с местни собственици.

Освен това членството в еврозоната означава и участие в Европейския механизъм за стабилност – това е спасителният фонд на еврозоната. Така при наличие на неблагоприятни събития България ще има пълни права и задължения към ЕМС и ще може да разчита на финансиране по този механизъм. Последните два ефекта би следвало да предотвратят настъпването на мащабни финансови кризи за българската икономика. В следващата си статия ще коментирам и негативите, които произтичат от тях.

Участието на БНБ при вземането на решения за паричната политика на еврозоната е друго предимство. Управителят на БНБ ще участва периодично в Управителния съвет от ЕЦБ, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и от управителите на националните централни банки от Евросистемата (евентуално 21 на брой при приемането на България). В доклада на БНБ обаче се посочва, че фактически БНБ няма да участва при вземането на всички решения, а при приблизително 69% от случаите, тъй като се прилага ротационен принцип. Ако след това еврозоната бъде допълнително разширена, участието на България ще се намали още повече.

Участието в еврозоната няма да промени правомощията на БНБ относно банковия надзор и преструктурирането на банките. Необходимите промени вече бяха предприети поради присъединяването към Механизма на тясно сътрудничество с ЕЦБ.
БНБ ще участва в разпределението на паричния доход на Евросистемата. Приходите, които възникват в резултат от използването на банкноти и монети евро, се разпределят на националните централни банки според дела им в капитала на ЕЦБ. За България този дял към момента е почти 1% и зависи от дяловете є в икономиката и в населението на еврозоната.
България ще реализира и репутационни ползи, тъй като вече ще бъде интегрирана в ядрото на ЕС и по този начин ще се доближи до едни от най-развитите икономики в света.

Други традиционно посочвани ползи от участието във валутен съюз са свързани с разширяване на търговията. Според изследването на БНБ не може да се направи категоричен извод за ролята на въвеждането на еврото върху търговията със страните от еврозоната. Според тях за България участието в ЕС и фиксираният курс на лева към еврото са предпоставки за развитието на търговията, но липсват основания да се смята, че ще възникнат съществени изменения заради преминаването към еврото. Сходни биха били ефектите и при туризма.

Понижаването на лихвените проценти би могло да въздейства върху инвестициите в българската икономика. Според доклада на БНБ обаче то би въздействало в по-голяма степен върху придобиването на дългови инструменти от чуждестранни инвеститори. При преките инвестиции по-голямо значение имат други фактори на средата за бизнес, като защита на правото на собственост, развита инфраструктура, данъчно облагане, близост до пазарите, квалифицирани работници и др., които няма да бъдат пряко и позитивно засегнати от тази промяна. Поради това очакваният ефект върху преките инвестиции е незначителен.

Поради посочените относително малки ефекти върху търговията, туризма и инвестициите специалистите от БНБ твърдят, че “участието в ИПС не е определящ фактор за скоростта и нивото на реална конвергенция.” Тоест скоростта на сближаване на българската икономика към тази на еврозоната няма да се ускори в резултат от членството в нея.

Вместо обобщение

Ползите за правителството ще бъдат по-ниските лихви по държавния дълг и достъп до спасителния фонд при кризи на публичните финанси, банковата система ще получи рефинансиране от централната банка и кредитор от последна инстанция, домакинствата ще могат да плащат екскурзиите си в еврозоната без нужда от обмен на валута, а фирмите ще поддържат по-малко сметки и няма да се нуждаят от застраховане срещу валутен риск спрямо еврото. Възможни са и други по-значими по размер позитивни ефекти, но реализирането им зависи от подобряването на цялостната среда за бизнес.