СВЕТЛА ГОДИШНИНА: 72 години от възстановяването на Българската Патриаршия! Честваме и велик апостол, проповядвал неуморно християнството

1. Възстановяване на Българската патриаршия (10 май 1953 г.) – днес се навършват 72 години от Възстановяването на Българската патриаршия.

Едно велико историческо събитие в живота на Българската православна църква, основана във втората половина на 9 век, станала патриаршия в началото на 10 век, славна и славена, но също гонена и закривана, дала толкова много на народа български, който днес се гордее с нея, както и тя с народа си; няколко пъти възстановявана: в 1185 г., 1872 г., в 1945 г., в 1953 г.

Възстановяването на Българската патриаршия протича в епохата на Студената война и е част от политиката на комунистическото правителство в България за установяване на пълен контрол върху църквата.

В ситуация на натиск и вмешателство от страна на Дирекция на изповеданията, Св. Синод изработва нов Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 „самоуправляемата Българска православна църква“ се назовава „Патриаршия“, но от канонично правна гледна точка, обявяването й за патриаршия може да стане единствено посредством църковно-народен събор.

Така на 10 май 1953 година се открива Третият църковно-народен събор. На събора в София присъстват делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт-Петербургски) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий.

В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

Третият църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“.

2. Св. апостол Симон Зилот (I в.) – той е наричан още Кананит, понеже произхождал от град Кана Галилейска. На сватбеното угощение на Симон между поканените били и Иисус Христос, пречистата Му майка и учениците Му.

Тук Спасителят направил първото Си чудо, като превърнал пет делви вода във вино. Вероятно Симон произлизал от твърде бедно семейство, та дори на такъв семеен празник – на неговата сватба – нямало достатъчно вино за гостите. Умолително погледнала Иисусовата майка към своя Син и казала: „Вино нямат…“.

Симон се наричал Зилот, което значи ревнител, понеже бил пламенен привърженик и ревнител на закона Господен. Според някои църковни тълкуватели той бил наричан Зилот, понеже след чудото на сватбата в Кана Галилейска той се изпълнил с обич и привързаност към Иисуса Христа и станал ревностен проповедник на Словото Божие, ревнител за спасителното дело на своя любим Учител.

Като получил заедно с другите апостоли Светия Дух в деня на Петдесетница, той обходил с проповед за Христа Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия.

Според църковното предание там той приел мъченическа смърт, като след жестоки изтезания бил разпънат на кръст. Това станало през времето на римския император Траян (96–117 г.).

pik.bg