169 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли България чества 169 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.

„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.

Ако в днешния ден се разхождате измежду многоетажните сгради в центъра на София и минете през ъгъла на улиците „Г. С. Раковски” и „Ив. Вазов”, отбийте се в неговата къща-музей. Сега тя е част от Националния литературен музей, но в нея Иван Вазов е живял 26 години и там посреща края на живота си. Експозицията включва документална изложба, стаите на Иван Вазов и майка му Съба, работния кабинет на писателя и много интересни вещи, свързани с живота му.

„Един от най-интересните експонати, който може да бъде видян във витрините, е сборникът „Народни умотворения“, в който на отделни глави за първи път е публикуван романът „Под игото“. Може да бъде видяно и първото издание на „Под игото“, което излиза на английски език, както и второто на български език. Тук се пазят и много подаръци и поздравителни адреси, които Иван Вазов получава за своя двоен юбилей – 70 години от рождението му и 50 години литературна дейност“, разказа за БГНЕС Цветина Иванова, уредник в къщата-музей.

По време на този му юбилей на него му е отдадена огромна чест, а в дома на поета дори пристига цар Борис III, водейки със себе си цяла делегация. Тогава на Иван Вазов е връчен орденът „Св. Св. Кирил и Методий“, обявен е и за народен поет, а указът за това може да бъде видян окачен на една от стените.

„Документалната експозиция проследява живота и творчеството на Иван Вазов. Интересно е изданието на спомените на майка му Съба. Те са изключително ценни, защото пресъздават важен момент от живота на семейството. Интересни експонати са още лирата, която получава като подарък за един от юбилеите си, както и един от първите телефони в България, също негов подарък“, сподели още Цветина Иванова.

Най-малките посетители пък се впечатляват от друг интересен експонат – кучето Буби, което е препарирано и още седи в кабинета на писателя.

Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец.

Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги”.

През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885).

За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.

Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото”. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.

/БГНЕС/