41% от българите смятат, че детското насилие произтича от липса на внимание в семейството

Изследването е национално представително, част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства. Проведени са 904 интервюта с пълнолетни граждани по метода на стандартизираното персонално интервю тип „лице в лице“ с регистрация на данни чрез таблети в периода от 1 октомври до 14 октомври 2025 г.

За българското общество семейството традиционно е възприемано като основата на възпитанието и сигурността на личността и затова гражданите смятат, че именно в семейната среда се коренят основните проблеми, които водят до девиантно и агресивно поведение сред подрастващите, обясниха социолозите.

Анкетираните посочват лошата приятелска среда – 15,5%, и социалните мрежи -15,1% като причини за насилието. От „Галъп интернешънъл Болкан“ призовават родителите да проявяват засилено внимание както към приятелския кръг на децата си, така и към начина, по който те общуват в социалните мрежи. Това изисква не само наблюдение, но и развиване на емоционална чувствителност и разбиране към онлайн средата на подрастващите.

От запитаните 9% виждат проблема в интернет като цяло – в информационното пространство извън социалните мрежи. Там често изобилства от съдържание, наситено с насилие и фалшиви послания, към които децата и тийнейджърите са особено уязвими.

За 9,2% има липси на възпитание в учебна среда. Тези дефицити трябва да се компенсират с активна комуникация между родители, деца и училище, коментираха от социологическата агенция. Образованието има основна функция да подготвя подрастващите за предизвикателствата в живота и начина по който да се свързваме с другите, допълват от „Галъп“.

Процентът запитани, които смятат, че причината за агресивното поведение епреживяно насилие е 5,4%. Изразът „насилието ражда насилие“ е валиден в контекста на детската агресия. Всяко дете, преживяло или станало свидетел на насилие, ако не получи навременна емоционална подкрепа, има голяма вероятност в бъдеще само да прояви агресия или да стане жертва на подобни действия, поясниха социолозите.

За 2,8% от анкетираните психичното страдание е причина за агресията при децата. Макар процентът да е нисък, той показва определена чувствителност на обществото към темата за психичното здраве. Практиката показва, че когато подобни проблеми не бъдат разпознати навреме или се неглижират, това може да доведе до сериозни последици, включително и прояви на насилие, а за такива случаи обществото често разбира едва постфактум, обясниха още експертите.

Според „Галъп Интернешънъл Болкан“ изследването показва, че българското общество е силно чувствително към темата за детската агресия и е налице осъзнаване, че насилието не възниква изолирано и спонтанно, а е резултат от сложна комбинация между семейни, социални и психични фактори. Ограничаването и преодоляването на този тревожен феномен изисква комплексни усилия от страна на гражданите, образователните и държавните институции, подчертаха от агенцията.

Анализът на социолозите по полови различия разкрива интересни тенденции.Около 43% от жените посочват липсатана семейна среда като основна причина, докато сред мъжете този дял е 39%, защото мъжете по-трудно признават наличието на дефицит на внимание в семейството, обясниха социолозите. В традиционното българско семейство жената често носи основната отговорност за грижата, вниманието и емоционалната връзка, докато мъжът се възприема като символ на реда и дисциплината. От жените 17,2% изтъкват лошата приятелска среда като водещ фактор, докато сред мъжете този процент е 13,2%. По отношение на социалните мрежи, мненията на двата пола са почти идентични – 15,7% при мъжете и 14,8% при жените. От мъжете 12% смятат, че липсата на възпитание в училище е основна причина, докато само 6,7% от жените споделят това мнение. В групата на посочилите интернет като основен фактор попадат 9,9% мъже и 8,1% жени. Повече мъже – 6,4% отколкото жени – 4,5% виждат преживяното насилие като причина за детската агресия. От друга страна 3,4% от жените смятат, че психичното страдание е ключов фактор, докато сред мъжете този дял е 2,1%, допълниха от „Галъп Интернешънъл Болкан“.

Галъп Интернешънъл