45 държави ще разследват доказателства за военни престъпления в Украйна

Представители на европейски държави и САЩ се договориха да координират разследвания на предполагаеми военни престъпления в Украйна, скоро след руския ракетен удар, при който според Киев са загинали цивилни граждани далеч от фронтовата линия, съобщи Ройтерс.

45 държави на конференцията в Хага – седалището на Международния наказателен съд (МНС) – подписаха политическа декларация за съвместна работа по разследванията на военни престъпления в Украйна. Те също така обещаха 20 млн. евро за подпомагане на МНС, както и на службата на главния прокурор в Украйна и на усилията на ООН за подкрепа.

С повече от 20 000 разследвания на военни престъпления, които вече са открити, и различни държави, ръководещи екипи, доказателствата трябва да бъдат достоверни и да бъдат систематизирани, заявиха официални лица.

Украинският президент Володимир Зеленски призова да бъде създаден специален трибунал, който да разследва руската инвазия“, предаде Франс прес.

„Сегашните съдебни институции не могат да изправят пред правосъдието всички виновни. Поради това е необходим специален трибунал за престъпленията при руската агресия срещу Украйна“, заяви Зеленски във видеообръщение към участниците на международната конференция в Хага.

Украинският президент съобщи пред форума, че руски ракети са поразили два обществени центъра в западната част на Украйна, при което са загинали 20 души, включително три деца, и са ранени много други.

„Днес сутринта руски ракети удариха нашия град Виница, един обикновен, мирен град. Крилати ракети удариха два обществени центъра, разрушени са къщи, медицински център беше разрушен, коли и трамваи бяха подпалени“, каза Зеленски по видеовръзка. „Това е акт на руски терор“.

Руското министерство на отбраната не коментира веднага информацията за случилото се във Виница, посочва Ройтерс.

Украйна твърди, че Москва води непровокирана завоевателна война.

Русия многократно е отричала да е замесена във военни престъпления и умишлени нападения срещу цивилни граждани, откакто нахлу в Украйна през февруари. Тя твърди, че е започнала „специална военна операция“, за да защити рускоговорящите и да изкорени опасните националисти.

Бомбардировките на руските сили са превърнали редица украински градове в руини и оставиха тела по улиците на градовете и селата, които завзеха от нахлуването си през февруари. Украйна твърди, че десетки хиляди цивилни са загинали. Москва отрича да носи отговорност.

Има и някои съобщения за лошо отношение на украинците към руски затворници, въпреки че по-голямата част от обвиненията, документирани от органи като ООН, са за предполагаеми зверства, извършени от руските нашественици и проруските сепаратисти.

Комисарят по правосъдието на Европейския съюз Дидие Рейндерс отбеляза, че заподозрените за военни престъпления и геноцид все още са на свобода от конфликти, датиращи от десетилетия, на места като Руанда, Дарфур, Сирия, Конго и Балканите.

„Безнаказаността е огромен проблем“, заяви холандският външен министър Вопке Хукстра на пресконференция, визирайки военните престъпления както в Украйна, така и по света.
Русия оттегли подкрепата си от МНС през 2016 г., след като съдът определи като военен конфликт завземането и анексирането украинския полуостров Крим от Москва през 2014 г.