45 години НДК: 10 000 тона стомана и една идея, която променя София

Впоследствие се налага идеята за многофункционален културен център за конгреси и концерти. Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и инж. Богдан Атанасов с участието на Владимир Роменски, Стефан Стайнов и проф. Милчо Брайнов, а оформлението на околното пространство е възложено на арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова.

Построяването на НДК

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г.

През 1981 г. НДК е официално открит от Тодор Живков. До 1989 г. той носи името на Людмила Живкова. В изграждането му участват както професионалисти, така и хиляди софиянци с доброволен труд и средства.

Строежът е впечатляващ по мащаб: вложени са 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса, аметалните конструкции достигат около 10 000 тона – съпоставими с тези на Айфеловата кула. Първата колона е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната – на 25 март 1980 г.

Комплексът е изграден върху площ от 18 300 кв. м., с разгъната застроена площ от 123 300 кв. м и височина 51 метра. Административната част обхваща допълнително 9000 кв. м.

Често НДК е сравняван с храм-паметник Александър Невски – не само заради мащаба си, но и заради общественото участие в изграждането. Софиянци даряват над 30 млн. лв. и полагат доброволен труд. В строителството се включват и работници от Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни. Общата стойност на проекта достига 270 млн. лв., инвестирани в 15 зали и прилежащите пространства.

Откриване на НДК

За официална дата на откриването се счита 31 март 1981 г., когато в зала 1 се провежда първият голям конгрес. Около две седмици по-рано там се състои концерт за строителите, в който прозвучава „Върви народе възродени“ от Панайот Пипков.

Още през 80-те години НДК се утвърждава като водещо средище за културни и обществени събития от международен мащаб, привличайки световни изпълнители и предоставяйки модерна база за концерти, изложби, конгреси и фестивали.

iStock/Getty Images

Символите на Двореца

Първата емблема на НДК е създадена от графичния дизайнер Стефан Кънчев и изобразява стилизирана жар-птица (феникс).

Един от най-разпознаваемите символи на сградата – бронзовото слънце на северната фасада – е дело на скулптора Георги Чапкънов. В централното фоайе посреща посетителите позлатената скулптура „Възраждане“ на Димитър Бойков, често наричана „Майка България“.

iStock/Getty Images

Празничната програма за 45-годишнината

Днес, 45 години след откриването си, НДК отбелязва годишнината с богата празнична програма под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.

Честванията започват на 31 март с изложбата „Боянската църква в зората на Ренесанса“, която представя значими образци на българската иконопис и подчертава мястото на Боянската църква в списъка на ЮНЕСКО.

Кулминацията на вечерта е галаконцертът „Симфония на времето“ в зала 1 с участието на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров и със специалното участие на Лили Иванова. Приветствия ще отправят Илияна Йотова, служебният министър на културата Найден Тодоров и изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова.

Програмата продължава и в следващите дни – на 1 април с изложбата „Пластове цвят“ в Галерия 33, а на 2 април с ретроспективната експозиция „Градежът на столичани“ на Моста на влюбените. В кино „Люмиер“ ще бъде показан филмът „Етюд за красотата отвътре“, последван от дискусия.

Част от отбелязването е и тематичният мартенски брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция, посветен на 45-годишнината на НДК, който проследява миналото, настоящето и бъдещето на културната институция – един от най-разпознаваемите символи на София.

БТА