Прогнозите се сбъдват – промяната е тук!

Дори за мое голямо съжаление, прогнозите, които правех, вече се потвърждават и официално!

Днес вестник „Труд“ и много други медии разпространиха детайли от доклад на Министерството на финансите до Министерски съвет за състоянието на публичните финанси.

Заключенията, които чета в медиите са че:

• България е изправена пред свръхдефицит и риск да прибегне до заем от Международния валутен фонд (МВФ), нещо, което според експерти страната ни не е правила повече от 20 години. За този риск писах съвсем скоро като казах, че очаквам дефицит от 11 млрд. лв., ако се запази разходната част, като казах че е необходимо подобрение от около 5-6 млрд. лв., за да се вмъкнем в критериите от Маастрахт, които ни казват, че дефицитът не трябва да бъде по-голям от 3%. В изнесена информация се твърди за потенциален дефицит от 6-7 процента от БВП, почти колкото беше и моята прогноза.

• Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната. В един от последните ми коментари и интервюта обърнах внимание на проблемите с дълговото финансиране и огромните лихви, които ще плащаме, а заемите ще се изплащат от нашите деца. Това съвпада и с констатациите на МФ за повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. Припомням, че дадох пример как Полша и Хърватска се финансират на много по-ниски лихви.

• Трагично е и че вече се говори за сценарий, при който може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема. Вторият сериозен проблем, изнесен от медиите е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.

• Говори се и за непопулярна мярка, която е използвана един единствен път, а именно за източване на ликвиден ресурс от държавните дружества. Тук въпросите са ми е: ще пазим и ще развиваме ли българската енергетика или ще точим ликвиден ресурс за бюджета, заради проведената неадекватна финансово-икономическа политика; от къде ще дойдат средствата за компенсациите за бизнеса.

• Неадекватната финансова политика ни доведе и до официално говорене за спиране на инфраструктурните проекти.

Всички тези изнесени данни ми дават основание да поставя още въпроси:

• Защо днес евродепутат от Испания твърди, че България е давана през предходните години за пример по финансова стабилност, а сега вече сме сред най-лошите европартньори по темата?

• Вярно ли е, че в цитирания доклад се говори и за потенциален риск в бъдеще за промяна на фиксинга към еврото при евентуалното ни бъдещо и несигурно вече приемане в еврозоната?

• Тази ли промяна очаквахме?

• Кой ни върна към периоди от 1996 и 1997 г.?

За изпуснатата инфлация, която беше определена като основен фактор за невлизането ни Еврозоната от представители на ЕК няма да говоря, защото десетки пъти съм го правил. В същото време намаляването на инфлационния данък ще ни доведе до цитираните по-горе проблеми, за което говорех в мои предишни постове. За да не бъда голословен публикувам и едно от последните ми интервюта, в което преди седмици разказах какво ни очаква.

Припомням още веднъж, че говорех за национална и политическа консолидация, както и за бюджетна консолидация. Говорех и за връщането на инвестициите в българската икономика, както и за инфраструктурните проекти. Явно никой не чува, а България е изправена пред фалит!