Само 4 дни работа: Възможно ли е за всички

След броени дни в Германия стартира социален експеримент: 45 фирми въвеждат четиридневната работна седмица. Служителите ще работят само 4 дни, ще им плащат като за 5, пише Deutsche Welle. Възможен ли е този модел за всички?

45 компании и организации в Германия ще въведат четиридневната работна седмица за период от шест месеца. Служителите ще получават пълната си заплата, въпреки че ще прекарват значително по-малко време на работа. В основата на цялата инициатива е консултантската компания „Интрапреньор“, която работи съвместно с организацията 4 Day Week Global (4DWG). Проектът започва в началото на февруари 2024.

Но как ще се осъществи това – особено когато толкова много предприятия в Германия страдат от недостиг на квалифицирани кадри? Няма ли да е по-добре да се работи повече, вместо по-малко?

Поддръжниците на идеята казват, че четиридневната работна седмица би помогнала за справяне с недостига на квалифицирани работници, отчасти защото би повишила производителността на служителите. Аргументът е, че хората, които работят само четири дни вместо пет, са по-мотивирани и следователно по-продуктивни. Освен това така могат да бъдат привлечени на работа хората, които не искат да работят пет дни.

Четиридневната работна седмица вече е изпитана и на практика. От 2019 насам организацията 4DWG провежда такива пилотни програми във Великобритания, ЮАР, Австралия, Ирландия и САЩ. По данни на неправителствената организация в тях са участвали повече от 500 компании. Резултатите изглежда потвърждават надеждите за положителни ефекти.

Великобритания постига успехи

Във Великобритания в експеримента с четиридневната работна седмица са участвали 2900 служители. Става дума за представители на различни сектори – финансовия, информационните технологии, строителството, онлайн търговията на дребно, анимационните студия, маркетинга и заведенията за бързо хранене.

Според изследователи от Кеймбридж и Бостън болничните дни на работещите само четири дни седмично са намалели с около две трети, а почти 40 на сто са заявили, че след експеримента са изпитвали по-малко стрес, отколкото преди това. Освен това броят на служителите, които са напуснали работа, е намалял с 57%. Преди всичко обаче изследователите наблюдават средно увеличение на оборота с около 1,4 процента. Цели 56 от 61 участващи предприятия заявяват, че искат да запазят четиридневната работна седмица и след края на тестовата фаза.

Според проучване, проведено от фондация „Ханс Бьоклер“, която е близка до синдикатите, почти три четвърти от служителите на пълно работно време в Германия биха искали четиридневна работна седмица със същото заплащане. Осем процента са за четири работни дни дори с намалено заплащане. 17% отхвърлят по-краткото работно време.

Недостатъчно убедителни резултати

Предприятията, които сега участват в тестовия проект за четиридневна работна седмица в Германия, са подали заявление за участие преди няколко месеца. Според експерта Енцо Вебер, който е критичен към пилотните проекти, това е проблем. Защото за такива проекти биха кандидатствали само предприятия, за които четиридневната работна седмица е добър вариант, казва той. Следователно те не са представителна извадка от икономиката. Освен това не само работното време ще бъде намалено, но и процесите и организацията ще бъдат променени. Ако има увеличение на производителността, това не е задължително да е в причинно-следствена връзка с по-краткото работно време, казва експертът.

Вебер смята, че положителните резултати също са под въпрос, тъй като съкращаването на един работен ден най-вероятно ще доведе до увеличаване на работното натоварване. Социалните, комуникационните и творческите елементи ще останат на заден план. „Обикновено компаниите не усещат последиците веднага, а по-скоро в средносрочен план.“ Проучванията обаче са изследвали само период от шест месеца.

Увеличена производителност? Наистина ли?

Холгер Шефер от Института за германска икономика (IW Köln), който е близък до работодателите, също смята, че въвеждането на четиридневна работна седмица в цяла Германия би било контрапродуктивно. „Това, което може да изглежда смислено от микроикономическа гледна точка – например ако четиридневната работна седмица може да се използва за привличане на малък брой работници от конкурентите – се разпада от макроикономическа гледна точка: Ако всички предприятия намалят работното време, в крайна сметка ще се стигне до дефицит на работни часове“, казва Шефер.

Освен това няма индикации, че производителността може да се увеличи значително чрез намаляване на работното време. „Намаляването на работната седмица от пет на четири дни съответства на 20-процентно намаление на работните часове. За да се компенсира произтичащото от това по-ниско производство, почасовата производителност би трябвало да се увеличи с 25%.“ Шефер смята, че това е невъзможно.

Работна седмица по индивидуални правила

Четиридневната работна седмица определено може да има смисъл в някои компании – особено при квалифицираните професии. Според Йорг Дитрих, председател на Германската конфедерация на квалифицираните професии, така работодателите биха станали по-привлекателни за квалифицирани кадри. Четиридневната работна седмица обаче не би функционирала еднакво добре във всяко предприятие. Заключението на Дитрих гласи: общо формулирано законово право на четиридневна работна седмица не би помогнало на никого и би означавало само допълнителна бюрокрация за предприятията.

Енцо Вебер също се обявява в полза на индивидуалните решения. Той го нарича „Х-дневна седмица“. Малките и средните бизнеси също подкрепят такъв вариант, казва Кристоф Алхаус, изпълнителен директор на Германската асоциация на малките и средните предприятия. От друга страна, те се противопоставят на държавната намеса, която предвижда намаляване на работното време при пълно изравняване на заплатите.

Въпреки всички критики синдикатът IG Metall например отдавна подкрепя по-краткото работно време. В стоманодобивната промишленост така или иначе вече се работи само 35 часа седмично.