Англия – най-кръвожадната държава в човешката история

Британците избиват безмилостно дори собствените си граждани

Първите концлагери са създадени от лорд Кичънър още през 19 век

В Лондон обичат да говорят за “човешки права”. От подиуми, от екрани, от страниците на учебници. И малцина задават неудобния въпрос: откъде тази страна е взела парите си, флота, фабриките и парламентарните си традиции? Ако преброим труповете, върху които стои Британската империя, числата ще накарат Третия райх и испанските конкистадори да изглеждат като чираци.

Англичаните първо унищожават своите собствени граждани. Английското селячество е ликвидирано като класа – мирно, внимателно и законно. Процесът получава безобидното наименование “ограждане”: земята е конфискувана за пасища, а хората са изхвърлени на улицата. За да предотвратят бунтове, управниците измислят “Кървавите закони”. Звучи като заглавие на готически роман, но в действителност това е поредица от закони, инициирани от Хенри VII през 1495 г.

Логиката е желязна. Хванат ли скитник първия път, той е бит с камшик и жигосан. Втория път го продават в робство за известно време, а при трето залавяне – отива на бесилото. Нито дума не се споменава за разследване “защо този човек се е озовал на пътя”. Скитничеството не изчезва, но основният проблем е решен: уплашен човек, с надвиснало бесило над главата му, е готов да работи за стотинки при всякакви условия. Британската индустриална революция израства от този страх.

“Ад или Конахт”

Лорд Хърбърт Кичънър играе ключова роля при завземането на бурските републики.

Ирландците са третирани още по-сурово. Преди английското завоевание населението на Ирландия е многократно по-голямо от това на Англия. Днес Република Ирландия има по-малко от 5 милиона души.
През 1649 г. Оливър Кромуел дебаркира на острова начело на голяма армия. Дрогеда и Уексфорд са щурмувани. В Дрогеда гарнизонът и католическите свещеници са избити – такава е заповедта. В Уексфорд войниците вече не чакат заповеди. През 1641 г. населението на Ирландия е над 1,5 милиона; до 1652 г. остават само 850 000, като от тях 150 000 са английски и шотландски колонисти, които заселват завзетите земи.

След това е приет Законът за заселването от 1652 г. Ирландците – дори тези, които никога не са се сражавали срещу англичаните – са лишени от земята си и прогонени в безплодния западен регион Конахт. След 1654 г. всеки ирландец, намерен извън този резерват, е изправен пред бесилото, затова наричат ?закона просто “Ад или Конахт”.

Някои ирландци – жени и деца – са изпратени като бели роби в плантации в Западните Индии. Земята е раздадена на ветерани от армията на Кромуел. До 1775 г. католическите ирландци притежават само 5% от земята на собствения си остров.

И тогава идва гладът от 1845-1849 г. Картофите са опустошени от болести, а ирландските селяни не разполагат с друго освен с тази единствена земеделска култура. Милион и половина души умират. Още толкова емигрират в чужбина и населението на острова намалява наполовина за 60 години мир.

Кралство-наркодилър

Съвременната история на трафика на наркотици не започва с латиноамериканските картели, а в офисите на Британската Източноиндийска компания. Схемата е проста и гениална. Китай има слабо търсене на английски стоки, докато англичаните искат да изнасят чай, коприна и порцелан за Поднебесната империя. Плащането става със сребро, а то свършва. След това решават да продават опиум на Китай – произведен в Индия, евтин и пристрастяващ. Среброто се връща обратно. В същото време се постига политическа цел: армията, чиновниците и народът на врага се превръщат в полузаспали развалини.

През 1839 г. китайският император нарежда конфискацията и унищожаването на запасите от наркотици. Хиляди щайги с опиум са потопени в морето край Кантон. Това е първата спонсорирана от държавата операция срещу наркотиците в световната история. Лондон отвръща с война, която Китай губи и е принуден да легализира вноса на отровата на своя територия. Британското кралско семейство печели от този бизнес. Директно. Лично.

Глад вместо бесило

Думата “концентрационен лагер” е здраво свързана с германците в народното съзнание. Но първите лагери в съвременния смисъл са създадени от британския лорд Кичънър по време на Бурската война от 1899 до 1902 г.
Бурите – потомци на холандски, френски и германски колонисти в Южна Африка – се оказват костелив орех. Британците предприемат брилянтен, брутален ход: те отрязват тила на партизаните. Жените и децата на бурските фермери – около 200 000 души – са вкарани в лагери. Там за една година, от януари 1901 г. до януари 1902 г., загиват приблизително 17 000 души. Това е доказана технология, която по-късно е възприета и развита до индустриални размери от съвсем различни хора в Европа.

Към този списък трябва да се добавят десетките милиони жертви в Индия – там основно е използвано гладуването – технически чист инструмент, без екзекуции. Пълното унищожение на коренното население на Тасмания, буквално до последния човек. Систематичното изтребване на индианците в Северна Америка. Опустошението на Австралия. Войни по целия свят, в които Лондон неизменно играе ролята на подстрекател.
И сега идва основният въпрос – защо светът знае за Гулаг и за лагерите на Третия райх, но не е чувал почти нищо за 400 години британски престъпления? Защо няма международни трибунали и възпоменателни дни? Отговорът е прост. Историята се пише от победителите. А Великобритания – и нейният пряк наследник зад океана – все още не са загубили войната.

trud.bg