Арктическият лед ще се топи много по-бързо от прогнозираното

Площта на морския лед в Арктика през зимата може да намалее с около един милион квадратни километра повече, отколкото се предвиждаше досега, предаде сайтът Phys.org, позовавайки се на изследване на учени от Университета в Кеймбридж и Центъра за математически изследвания (CIMAT) в Мексико.

Изследователите са използвали данни за климатичните условия отпреди около 6000 години, за да подобрят надеждността на настоящите климатични модели. През този период, известен като среден холоцен, промени в орбитата на Земята са допринесли за затопляне и намаляване на ледената покривка в Арктика.

За да възстановят разпространението на морския лед в миналото, учените са анализирали проби от океански седименти. Те са измерили концентрацията на биомаркер, наречен IP₂₅, който се произвежда от водорасли, живеещи в морския лед, и са използвали допълнителни биомаркери от организми, обитаващи открити води.

Получените данни са сравнени със симулации на 27 климатични модела за същия период. Чрез статистически метод учените са определили по-голяма тежест на моделите, които най-точно възпроизвеждат древните условия, след което са приложили този подход към симулациите на миналия и бъдещия климат.

Резултатите показват, че използваните досега модели са надценявали количеството морски лед в Арктика през зимата. След корекция на прогнозите очакваната загуба на лед в бъдеще се увеличава с около един милион квадратни километра спрямо предишните оценки. Според авторите новият подход намалява диапазона на неопределеност в прогнозите с до 85 процента.

Зимната ледена покривка в Арктика има важно значение за климатичните условия далеч отвъд полярния регион, тъй като регулира отделянето на топлина и влага от океана към атмосферата. Промените в нея могат да влияят върху атмосферната циркулация и зимното време в Европа и Северна Америка.

По-малкото количество морски лед е свързано с възможни промени в зимните условия, включително по-ниски температури и по-интензивни снеговалежи в части от Великобритания, Северна Европа и Северна Америка.

Изследването насочва вниманието и към възможни последици извън Арктика. Прилагането на коригираните модели към прогнозите за валежите показва, че снеговалежите в югоизточната част на Гренландия и валежите в Средиземноморието също може да са подценени. Това би имало значение съответно за стабилността на ледената покривка на Гренландия и за риска от наводнения в Южна Европа.

Учените отбелязват, че затоплянето през средния холоцен е имало различни причини от съвременното изменение на климата, но данните за реакцията на морския лед при по-високи температури могат да помогнат за усъвършенстването на прогнозите за бъдещето.

Според авторите използването на палеоклиматични данни – или сведения за древния климат – позволява по-надеждно да се определят районите на Арктика, в които зимният морски лед вероятно ще изчезва през следващите десетилетия.