За България може да се каже…

„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода[…]Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните“.

Това са думи на убития преди 76 години от комунистите Райко Алексиев.

„Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници“.

Това са извадки от „Пътеводител за България – пътища и безпътие“, публикуван през 1933 г. във в. „Щурец“.

Съдбата на Райко Алексиев е трагична и жестока. Но най-жестокото в нея е… че въпреки любовта му към България и българите, любов, която накрая „му е изяла главата“, днес повечето българи, когато чуят името му, реагират така: „Кой?“

Както и да е…

Да видим какво правят днес наследниците на онези българи, за които Алексиев си даде живота.

Оказва се, уважаеми дами и господа, че зла участ е сполетяла нашата мила РОДИНА. Пиша РОДИНА само с големи букви, защото патриотизмът днес е модерен и отваря врати, но също така си има съвсем реални мерки и теглилки, по които се преценява количеството му. Така, например, количеството главни букви го определят най-добре. Не знам дали сте забелязали, но най-големите патриоти днес пишат САМО С ГОЛЕМИ БУКВИ.

Но, както казвах – зла участ е сполетяла нашата мила РОДИНА. Маскирали са ни, да не можем да разпознаем вече своя от чужда жена, разводите в пандемията валят повече от дъжда през ноември, искат да ни загрозят, да ни накарат да мълчим и ДА НЕ НИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ СЪБУДИМ.

Аз ВИЖДАМ, виждам аз духа на България… òпа… на БЪЛГАРИЯ! Виждам как е той ЗАСПАЛ, но ще се пробуди.

Само мàнете тия тъпи маски.

Събуди се! СЪБУДИ СЕ! И прозри ИСТИНАТА!

Междувременно… „народа“, дето му предстои „събуждането“…

И, докато ние си мечтаем тук за свободата и се борим за нея във Фейсбук,

със статуси смели
и цитати цели
орди врàгове ‘немели
зинат пред наште победи!

Та, докато ние се борим за свободата у Фейсбук и желязото срещаме с железни си гърди, легендата разказва за един Юнак Балкански, който с помощта на неколко славянски божества и една самодива, успял да свали маската от лицето си. И що да види!

Прогледнàл и се събудѝл, Юнакът Балкански ходи из земята на дедите ни и гледа, и не вярва на ушите си!

Вижда той бедни, скършили гръб под хомота робски, клети навеки, робска робия теглят наште немили, недраги, съотечественици мили. Теглят, горките, а все бедност им по петите. Не знаят що е радост, що е почивка, за петстин лева по цел ден гръб превиват и с плач в очите проклинат съдбата.

– Ц! Ц! – цъкнал Юнакът с език, та чак Балкана се разтресъл! – Туй от маските ще да е! – възкликнал Юнакът и статус нащракал веднага у Фейсбука със замах. И после Хоп – отсякъл на Ламята главата! Ламята във Farm Ville разбита…

Продължил да ходи Юнакът, от село на село, от град на град и да гледа. И що да види!

Хората болни! Лекари няма! За тая заплата, отишли в чужбина! Да се скитат немили, недраги, немити… Робска робия, ама ТАМ да я теглят, че поне малко салам на сандвича да сложат. И бабите мрат, дядки проклинат съдбата, оправията я няма, мрат раята.

– М**к@ м* ****@! – изпсувал Юнакът, Балканът разтресъл, земята се свила. Пà извадѝл таблета и напраскал статуси два, даже и трети му виснал на устата.

Прочел юнакът новина на новините, че българинът клет му требвàли 2508 златни жълтици на месец, че да не опъне петалата. А той, горкият, повече от хиляда—хиляда и нещо не виждàл през живота, а от салама само спомена му останал…

– От маските ще да е! – проклел съдбата йощ веднъж Юнакът и плюнàл на земята, дупка чак ѝ направѝл. – Събуди се! Събуди се! Племе велико! – викнàл юнакът. А в тревата се чули само щурците.

Нищо…

Отворил интернета Юнака пак, погледнал. Доли Партън, таа патка проклета, дала пари да се измисли ваксина. Трижди проклета! За Бил Гейтс работи и тая, ще чипира детето, ще го прави роб, то се видело!

Маски на лицето, ваксина – готова, робство велико, народа – сломен е! Нема оправия!

Не стига това, мѝ проклетий Македонец вилнее над бащино огнище, като депутатин над кюфтета. Къде се е чуло и видело такова безчинство. Юнакът Балкански изпъчи гърдите, дигна гащи, пà плюна, пà попържи съдбата; и кат се провикнà, срути стената:

– През крив макарон ще видиш Европа отвътре, пръдльо македонски! Аз докат съм шеф и карам колата!

И се поизправѝл малко Юнакът, видел, че и от него нещо зависи, не било всичкото напразно, щом може на макето чимбер да набие. Вече всичко спокойно! Няма я робска робия, няма и глад, няма да няма. Справедливост само щом на макетата чутурата проста е набита.

– Ш‘са опраим… – весело се подсмихна Юнакът, а зад него глас се изкряска:

– Пациентът от трета стая пак е излязъл!

––––––––––––––––

„Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси“.
~Райко Алексиев

/novini.bg/