Ужасът „Белене“

За българската история „Белене“ остава най-големият (според различни историци през него преминават между 15 и 26 хиляди души), най-секретният (създаден в най-източната точка на остров Персин) и най-дълго просъществувалият лагер (1949 – 1987 г) за терор и изолация на политически и идеологически противници на Българската комунистическа партия /БКП/, през периода на нейното тоталитарно управление. Това разказа пред БТА Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“.

Днес, 1 февруари, е Денят за почит към жертвите на комунизма. По този повод министърът на правосъдието Надежда Йорданова ще посети остров Персин, в 11.00 часа тя ще положи венец на Паметника на жертвите на комунизма на Втори обект на концлагера Белене, който се намира на острова, съобщиха от ведомството. Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества от 2011 г., на 1 февруари, по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, генерали, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден.

От няколко години Фондация „Остров Белене“ работи по проект за създаване на Мемориално място и мемориален път в памет на хилядите невинни жертви на концлагера. Проектът предвижда възстановяване на умишлено заличените следи от първия период на съществуване на лагера от неговото създаване през 1949 година до 1959 година. След извършени задълбочени проучвания на многобройни достоверни източници, разкази, спомени и рисунки на оцелели бивши лагерници, екип от архитекти, в сътрудничество с историци и журналисти, разработи идеен проект за възстановяване на разрушените дървени бараки, карцери, охранителни вишки, оградни съоръжения и др., разказа Маринов. Той отбеляза, че лагерът „Белене“ е единственото място в България, където са запазени част от сградите от втория период на неговото съществуване – от 1959 до 1987 година, а територията е изцяло съхранена. Все още съществуват две масивни жилищни бетонни сгради, кухненски блок, складов блок, охранителна вишка и караулно помещение; запазени са и две вили, в които са били началниците на лагера, както и почивни стаи за тогавашните охранители/милиционери. Това позволява историята да бъде възстановена, а районът – превърнат в място за почит към невинните жертви, където да се разказва на бъдещите поколения за зверствата на комунистическия режим, за да не се допуснат отново грешките от близкото минало, каза още Маринов.

Той отбеляза, че проектът е готов и остойностен, но за реализацията му са нужни сериозни средства, с които на този етап те не разполагат. Контактуваме със сродни организации не само от страната, правили сме срещи и с български институции в опит да намерим начини за финансиране, но засега нямаме работещ финансов механизъм за цялостната реализация, каза Маринов в отговор на въпрос.

Мемориалът ще е единствен и уникален за страната ни, тъй като, макар че по време на тоталитарното управление на комунистическата партия в страната ни са били създадени десетки места за изолация, всички те са старателно унищожени. Единствено на Персин все още съществуват останки от концентрационен лагер.

Беленският Дунавски архипелаг – островите като кръг от ада

Останките от лагера се намират на остров Персин, който е част от т.нар. Беленски Дунавски архипелаг, състоящ се от 19 острова и намиращ се край Белене. До него се стига по 14 километров силно амортизиран и труднопроходим терен, който се поддържа здрав, чист, безопасен и проходим през последните години. Остров Персин е най-големият български дунавски остров и територията му е повече от 65 000 декара.

В гориста местност, в непосредствена близост до мъжкия лагер се намират и останките от младежки трудов лагер. Там са били затваряни, изолирани и унижавани повече от 1600 млади хора, а най-младите сред тях са били едва дванадесет годишни, отбеляза Маринов.

На близък дунавски остров – Щуреца или Щурчето, е бил устроен и функционира за кратко женски лагер, чиято история е слабо проучена и документирана. Сред жените, които са били там, е имало католически и православни монахини. На по-късен етап от своето съществуване той е преместен на остров Персин, близо до мъжкия лагер.

Остров Предела е друг дунавски остров, известен с мрачната си слава, че на територията му се намират масови гробове на избитите в лагерите „Ловеч“ и „Белене“, разказа още Маринов. „Доколкото ни е известно, в първите години от демократичните промени в страната е правен неуспешен опит тези гробове да бъдат открити. Ако не греша, журналистът Христо Христов (www.pametbg.com) е в неговата основа, но вместо на остров Предела, е разкопан участък на остров Магарец“, каза той.

Днес остров Персин продължава да поддържа своята слава на специално място. На него се намира един от българските затвори – „Белене“. Режимът на влизане в острова е свързан с администрацията на затвора.

Работим много добре със затвора в лицето на неговите началници и надзиратели, разказа Маринов и добавя, че през годините не са имали проблем с допуска. Достъпът до острова е свързан с преминаването по понтонен мост, свързващ Белене и Персин, който се поддържа от Министерство на правосъдието, и в частност от затвора в Белене, а без него влизането ще е невъзможно. Нямаме пречки с администрацията на затвора, а по-скоро работим професионално и в сътрудничество с тях, посочи още Михаил Маринов.

Персин има и своята светла страна. На острова освен лагера още от 80-те години на миналия век съществува и природен резерват „Персински блата“.

Настояще и бъдеще, посветени на паметта на жертвите на комунизма

С изграждането на Мемориален комплекс, мемориален път, както и с поддръжката на цялостната инфраструктура в острова, ще стимулираме развитието на културно-исторически, поклоннически, научни, семейни и групови посещения, отбеляза Маринов. По думите му всяка година посрещат стотици хора от България и различни краища на света, желаещи да се запознаят с историята, да видят останките от лагера, както и светилището на убития от комунистическата власт блажен монсеньор Евгений Босилков, което се намира в католическата църква „Рождение на Блажена Дева Мария“ в Белене.

Маринов разказа, че работят в тясно сътрудничество с Община Белене, неправителствени организации от страната и чужбина, агенции, министерства и др. „Организатори и съорганизатори сме на научни конференции и летни училища. Съорганизатори сме на годишното национално поклонение в памет на жертвите от лагера „Белене“, което се осъществява на остров Персин. Мобилната ни изложба, представяща кратки истории с лицата на лагеристи от беленския лагер, беше представена в Народното събрание, във всички по-големи градове от страната (благодарение на журналиста Христо Христов), както и в Чикаго, САЩ. Новата ни мобилна изложба беше включена в международна конференция в Белене, която се състоя на 23 и 24 октомври на тема „Изкуството като форма на отстояване на свободата на личността по време на тоталитарния комунистически режим. Забранената музика и съдбите на репресираните музиканти в периода 09.1944 – 10.1989 година“. През 2021 г успяхме да отпечатаме неиздаван досега ръкопис на млад мъж лежал в беленският лагер. Книгата е „Обратната страна на медала“, а неин автор е Милко Икономов“, разказа още Маринов.

Интересът към останките от лагера, както и въобще от темата за съществуването на местата за изолация, става все по-голям. Всяка година посрещаме и придружаваме стотици индивидуални посетители, както и организирани групи от страната и чужбина, каза Маринов. По думите му мястото е посещавано от ученически групи, средношколци и студенти. Фондация „Софийска платформа“ – София няколко поредни години организира летни училища за ученици и студенти в Белене, като тези формати са свързани с посещения на лагера, ДА „Архиви“ и Регионалния исторически музей в Плевен, а лекторите които водят беседите са сред най-добрите наши историци, писатели и преподаватели, отбеляза още той.

https://novini.bg/