Коронавирусът на Балканите: Може ли бедствието да победи омразата?

На фона на епидемията от COVID-19 градовете Белград и Сараево изразяват силна и видима подкрепа за Хърватия след опустошителното земетресение. За първи път от 30 години солидарността и грижата засенчват омразата в Западните Балкани.

Както на много други места по света, гражданите на Белград отвориха прозорците и балконите си, за да подкрепят медицински сестри, лекари, епидемиолози и полицаи. Но на 22 март аплодисментите бяха насочени и към нещо друго. Същата вечер „Аплодисментите в 8“ имаха за цел да подкрепят Хърватия – страната, срещу която Сърбия води война преди 30 години. Същата сутрин столицата на Хърватия, Загреб, беше разтърсена от силно земетресение. Сараево бързо се присъедини към гражданите на Белград в тяхна подкрепа. Аплодисментите бяха добре приети в Хърватия и в целия регион.

За първи път от 30 години Белград изрази такава силна и видима подкрепа за Хърватия. Подобен вид солидарност, макар и с по-малко въздействие, се наблюдава през последното десетилетие и по повод на някои спортни събития от двете страни на границата. Сърбите подкрепиха хърватския футболен отбор по време на финалните мачове на Световното първенство през 2018 г., докато хърватите подкрепиха Новак Джокович, докато той печелеше турнири от Големия шлем.
Солидарност вместо безразличие

Веднага след земетресението в Сараево се появи карикатура, изобразяваща “Вучко” (вълкът) – символът на Олимпийските игри в Сараево през 1984 г. – който държи “Заги” (морския лъв) – символ на Игрите в Загреб през 1987 г. С помощта на Вучко Заги се измъква от отломките на срутена сграда. По-циничните критици се фокусираха върху факта, че и двата символа са на събития, случили се преди разпада на Югославия. По-голямата част от обществеността обаче не реагира цинично. Карикатурата стана много популярна и харесвана.

Като послание за подкрепа към Загреб, кметството на Сараево беше осветено, а в средата на фасадата му се появи голямо сърце. Този жест предизвика огромна емоция и в двете страни.

Нова балканска шега гласи, че коронавирусът няма шанс за разпространение в Босна и Херцеговина, тъй като лидерите първо ще го разделят на три етнически коронавирусчета, ще го отслабят и в резултат на това ще намалят до минимум опасността от него. Е, вирусът не се интересува от етническата принадлежност, разбира се, но принуждава лидерите да действат по различен начин. В Мостар, градът, който символизира етническото разделение в Босна, има две болници: едната за етническите хървати (католици) в западната част на града, а втората за етническите бошняци (мюсюлмани) от източната страна. В болницата на запад наскоро постъпи бременна жена с положителен тест за коронавирус. След това двете болници бързо сключиха сделка – гинекологичното отделение от западната болница беше преместено в източната. Цялото място беше дезинфекцирано и няколко дни по-късно гинекологичното отделение беше преместено обратно. Бебе от “запад”, което се роди на “изток”, може да се превърне в интересна история един ден.

Вирусът, който победи омразата

В Добриня, в покрайнините на Сараево, хората оставят храна пред жилищата на тези, които не могат да си го позволят. Етническата принадлежност на получателя няма значение. Същото се случва и в град Зеница. Младите доброволци от региона носят храна на възрастните хора; студентите по медицина предлагат да помагат безвъзмездно в болници или да гледат безплатно децата на лекари, медицински сестри или полицаи. Известни спортисти продължават да изпращат дарения както в региона, така и в съседните страни.

Дори в медиите не остава време да се занимават с конфликти при тези проблемни обстоятелства, тъй като всички обсъждат една и съща тема с едно и също послание – следвайте съветите на експертите, стойте си у дома, мийте ръцете си и т.н.

Изчезнала ли е нетърпимостта?

Онези, които организираха „Аплодисментите в 8“ в Белград, заявиха: „Вирусът ще изчезне, но това, което желаем, е солидарността да остане. Грижите и подкрепата не се поддават на етнически, религиозни или политически разделения“. Колко дълго ще продължи тази фаза на „меден месец”? Ако коронавирусът продължи да принуждава хората на Балканите да изразяват солидарността си, както във всяка друга част на света, може ли след кризата това единство да се запази и послужи за пример?

Количеството харесвания и подкрепа в Instagram, Facebook и в независими медии за „Аплодисментите в 8“ в Белград, карикатурата от Сараево, посланието на любовта върху фасадата на общината в столицата на Босна и Херцеговина и други подобни действия е огромно. Сегашната солидарност в региона изглежда показва, че нещата могат да се развиват и по различен от конфликтите и противопоставянията начин.

Ако политиците, които вземат решения, не усетят посланието и това, че духът на надеждата разцъфтява из Западните Балкани, огромната възможност ще бъде пропусната. Политиците в региона наистина трябва да се опитат да спечелят избори, основани на солидарност и толерантност, вместо на безразличие и омраза.

Избирането на този положителен подход, 30 години след разпадането на Югославия дойде късно. И все пак, по-добре късно, отколкото никога. Ако политиците имат нужда от бедствие, което да ги поведе към промяна, така да бъде.

/Deutsche Welle/