Уникални старинни книги представя пътуващата изложба „Изкуството на книгата в Хърватия“

Пътуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия” може да бъде видяна от днес до края на месеца в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. Тя беше открита от извънредния и пълномощен посланик на Хърватия в София Н.Пр. Лйерка Алайбег, за която това е последно събитие, тъй като приключва с посланическата си дейност у нас, предаде репортер на БГНЕС.

„Изложбата е в резултат на подписан меморандум за сътрудничество между Националната библиотека на България и Хърватия. Експозицията е създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб. Тя представя изкуството на книгите в Хърватия и обхваща периода от Ранното Средновековие до ХХ век.

Книгите ни не притежават само художествена красота, но те са ценни и с това, че през историческите епохи хърватите са използвали три писмености – глаголическо писмо, хърватска кирилица и латиница, и три езика – старославянски – хърватска редакция, латински и хърватски, резултат от което е богатото ни литературно наследство“, заяви Алайбег.

Тя добави, че глаголицата се е използвала най-дълго у тях и отчасти е съхранено благодарение на надписите върху каменни плочи, които и до днес впечатляват изследователи и посетители в страната им.

По нейни думи в много библиотеки и музеи по света притежават хърватски глаголически текстове, като сред тях са националните книгохранилища в Париж, Берлин, Ню Йорк, Виена, Истанбул, Вашингтон, Оксфорд. Според посланика на Хърватия у нас глаголицата ще се превърне в емблема на Хърватия, особено и по време на председателството на страната на Съвета на ЕС през 2020 г.

„Експозицията представя прехода на документалните носители на информация от сферата на материалното към визуалното му изобразяване. Новият технологичен свят променя както нашето ежедневие, така и изкуството което наблюдаваме и съпреживяваме„, каза директорът на Националната ни библиотека д-р Красимира Александрова, която е домакин на изложбата.

Тя подчерта, че в исторически план духовните връзки между двете страни датира от векове, а езикът на културата и изкуството не се нуждаят от превод и посредничество.

Александрова поясни, че от 78 години са установени дипломатическите отношения между България и Хърватия.

Авторът на изложбата Милан Пелц разкри още, че „Изкуството на книгата в Хърватия“ въвежда посетителят във въображаемия свят на една библиотека, която физически не присъства, защото нейните архиви са разпръснати по света.

„Когато през 1986 г. в Загреб беше организирана изложбата „Писменото слово в Хърватия“, в нея бяха изложени около 1100 обекта, свидетелстващи за писмената култура и историята на книгата в Хърватия от Античността до наши дни. Експозицията, която откриваме днес, е по-скромна.

Тя е създадена с идеята да бъде своеобразен пътеводител или малка виртуална библиотека от подбрани книги, показателни за хърватската културна история. Казвам „виртуална”, защото книгите не са тук физически, те не са зад витрини, а са просто представени.

Техните „портрети“ са тук под формата на фотографии, следвани от библиографски данни и кратки коментари.

Тук можете да видите визуализирани части от истинските и уникални книги и материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света“, обясни Пелц и подчерта, че излагането на оригиналите у нас би било много сложна и скъпо струваща процедура.

„Целта на тази изложба е да хвърли светлина върху някои ключови моменти от сложния исторически път на хърватската книга и да припомни най-важните й специфики“, добави още той.

В експозицията могат да бъдат видени книги, за чиято украса са използвани миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока, Сборника на Хвал, който води началото си от средата на XV век и е направен по поръчка на Хрвойе Вукчич Хрвътинич от Сплит.

Място намират и ръкописните сборници, следвани от печатни книги – от инкунабули до книги от модерно време, повечето украсени с илюстрации, създадени с различни техники – от дърворезба и медни гравюри до литография и сериграфия.

Сред експонатите е и първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., която предизвиква възхита с хармонията и простота на своите страници. Място е отредено и за т.нар. модерни книги – от енциклопедиите и каталозите до монографии за художестветно наследство.

„Последната част на нашата панорама е запазена за художествената книга в най-тесен смисъл. Това са печатни портфолиа, произхождащи от творческия диалог между писатели и визуални артисти.

Тук думата и илюстрацията взаимно се допълват, предлагайки на читателя двойна естетическа наслада. Нашият панорамен обзор включва някои мостри на подвързии и корици на книги, които подсказват ранга и социалния статус на техните поръчители. В тази връзка специално трябва да споменем загребския владика Александър Микулич.

До края на XVII век той поръчва и финансира сребърното покритие на Загребския требник – може би най-представителния сребърен обков на хърватска книга“, очертава най-интересното в изложбата Пелц и добави, че книгите са правени по поръчка на богати хора и са изпълнявани от изтъкнати майстори.

По негови думи много от тях са останали анонимни, но някои добиват известност в цяла Европа, като напр. миниатюристът Юлие Клович.

По време на откриването на експозицията, гостите се потопиха в магията на хърватския и български фолклор, изпълнен от състав „Зорница“ към Народно читалище „Отец Паисий 1936“ в гр. Нови Искър.

В заключение посланикът на Хърватия у нас Н.Пр. Лйерка Алайбег призна, че през последните 5 години България се е превърнала в неин втори дом, научила е много за общата ни история, и призова да бъдем заедно, както сме били в годините назад.

/БГНЕС /