Почти всеки работещ у нас – с кредит, най-надеждни получатели – жените

2,47 млн. българи имат заеми, а някои от тях имат и повече от един, сочи статистиката на БНБ. Към декември 2018 г. в Централния кредитен регистър има 2,475 млн. кредитополучатели. Това означава, че почти всеки българин, който според статистиката е в трудоспособна възраст, има заеми.

От тях 2,26 млн. са граждани, 99 000 са еднолични търговци, а 102 000 са чужди граждани, 8000 са физически лица със свободни професии.

Раздадените заеми, пак според статистиката на централната банка, са 5,433 млн. броя, а общата сума е 75,866 млрд. лв. Това означава, че в едно домакинство, състоящо се от трима души, има поне един заем, а най-често по повече.

Предпочитани от българите за кредитиране остават банките – 54,7 млрд. лв. са отпуснати чрез 3 млн. броя кредитни сметки, сочат още данните на БНБ. Фирмите за бързи заеми създават условия за конкурентни продукти и вече са отпуснали 2,36 млрд. лв. кредити, пише „24 часа“.
Според колекторските фирми средностатистическия длъжник има 1161 лв., а предната година тази сума е била 775. лв.

Средната вноска по потребителски заеми е 300 лв., а по ипотечните двойно по-голяма – 600 лв. С най-високи темпове растат потребителските заеми, въпреки че те са значително по-скъпи.

За година са изтеглени близо 18% повече заеми за потребление, показват последните данни на централната банка.

Стабилният и постоянен ръст на доходите в последните години е свил броя на хората, които имат проблеми с изплащането на заемите си.

1 221 227 души са дадени на събирачи на дългове през 2018 г. Броят им е намалял два пъти за година. През 2017 г. хората с проблеми с колектори са били 2 633 192.

Общата сума, предадена за принудително събиране за 2018 г., е 1,41 милиарда лева, отчитат професионалните събирачи. Въпреки по-големия размер на средния дълг обемът на нововъзложени за събиране задължения се е стопил с около 600 млн. лв. в сравнение с 2017 г., когато е бил малко над 2 млрд. лв.

Най-надеждните кредитополучатели у нас вече не са мъже от големи градове, а жени от средно голям град на възраст около 30 години с дълг до 10 000 лв. Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали, показват данни на колекторските компании. Най-рискови за банките са Луковит, Кнежа, Берковица, Добрич, Бяла Слатина и Провадия.

Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на около 30 години, който според колекторите не може да прецени правилно доходите и разходите си и затъва в дългове. Най-често те теглят нови заеми, за да рефинансират стари дългове, сочат различни проучвания. Номинално най-голям е броят на борчлиите в просрочие в Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Най-голям общ обем заеми със забавени плащания, възложени на професионалните събирачи, си остават банките – към момента със 700 млн. лв. С най-малък риск от забавяния са стоковите кредити, които са отпуснати за закупуването на конкретен продукт. Причините са сравнително малкият размер на сумите за тях – до 2 хил. лв., както и това, че заемът е гарантиран 100% с ценната вещ.

Хит от началото на това лято се оказват малките кредити – 1000-2000 лв., за почивка на море.

Жилищни кредити

Все по-често българинът си купува жилище без собствени спестявания, показват пък анализи на кредитни консултанти.

Все повече сделки се финансират с комбинация от ипотечен и потребителски заем, въпреки че кредитите за потребление са два пъти и половина по-скъпи, показват данните на БНБ.

Голямо търсене в последните няколко години банкерите отчитат и при ипотечни заеми със залог, но без ограничение във финансирането. Те се използват за финансиране на много покупки – от придобиване на нов имот до стартиране на нов бизнес проект.

Българите вече спазват и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми – те да бъдат в тази валута, в която получават постоянни доходи.

Основната причина за това е, че от 2016 г. насам офертите за ипотеки в лева стават по-атрактивни и постепенно изместват евровите.

Разликите в цената на заема и лихвените проценти позволяват покриване на курсовите разлики при обмяната, тъй като имотите се търгуват основно в евро. Данните на БНБ сочат, че за 2018 г. 79% от заемите са в левове.

По отношение на конкретните оферти по ипотечни заеми все повече хора предпочитат фиксирани пред плаващи лихви, тъй като така могат да планират вноските си по-добре. Все повече хора, взели заеми, използват рефинансиране или обединяване на задълженията си, показват данни от различни изследвания.

Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са комбинация от нов и стар дълг.

Бумът на кредитирането от 2018 г., свързан с ниските лихви, ръстът на икономиката, на доходите и конкуренцията между банките се запазиха и през тази година.

Най-високи са опасностите при ипотечните заеми, които са дългосрочни и при които ръстът през миналата година бе най-голям – над 10%, което означава, че те растат по-бързо от доходите.

Източник: https://www.novinite.bg/articles/178280/Pochti-vseki-rabotesht-u-nas-s-kredit-naj-nadejdni-poluchateli-jenite