Сделката за ЧЕЗ попадна в годишен доклад за националната сигурност

Най-същественият риск за националната сигурност в сектор „Енергетиката е обусловен от зависимостта на страната от един доставчик на природен газ. Местният добив осигурява под 1% от общото потребление. Това се казва в годишния доклад за националната сигурност през 2018 г., който беше разгледан от ресорната парламентарна комисия, предаде репортер на БГНЕС.

Към настоящият момент единственото газохранилище в Чирен покрива сезонните нужди на потреблението. При пълно прекъсване на доставките и при въвеждането на ограничително потребление в страната с 30-50%, капацитетът на газогранилището може да стигне за период от 45-60 дни, се казва в доклада. В момента се извършва 3D-сеизмичен проект. Очаква се съвсем скоро да започне бъдещото разширение на капацитета.

През 2018 г. приключи строителството на първата линия от подводния газопровод „Турски поток“. С реализацията ще отпадне необходимостта от транзит на руски природен газ през България за Турция, който представлява 80% от дългосрочно резервирания капацитет за транзитен пренос през страната. От финансова гледна точка конкретните заплахи са свързани със значително намаляване на приходите за обществения оператор „Булгатрансгаз“, които са приблизително 200 млн.лева годишно. От стратегическа гледна точка е налице риск от заличаване на България от газовата карта на Югоизточна Европа.

Докладът отбелязва също потенциален риск, свързан с прехвърляне на активите на ЧЕЗ върху електрорапределителната мрежа в Западна България и осигуряване на електроснабдяването за тази лицензионна територия.Общият брой на обслужваните от ЧЕЗ търговски електромери към 31 декември 2018 г. е над 2,1 млн. броя или това са близо 42% от общия брой клиенти на ЕРП-тата в страната. В тази връзка от съществено значение е операторът (“Еврохолд” б.ред.) да притежава съответния опит, да оперира професионално и да развива изградената мрежа.

Депутатите изслушаха и отчет за състоянието на българската енергийна борса, около която през последната година бизнесът имаше редица претенции и обвинения,че в сегмента „Ден напред“ се извършват манипулации на цените и спекулативно завишаване. Последното такова беше регистрирано преди месец със скок от 203% в рамките на 24 часа.

„Състоянието на борсата пресъздава цената, такава според търсенето и предлагането.Бяха предприети редица законодателни мерки. Неприятно стечение на обстоятелството се получи от това, че имаше драстично увеличение на цените на въглеродните емисии. Дружествата, за да продават своята енергия калкулират тези разходи. Към настоящият момент цената на емисиите е на цена 23-25 лева за тон. Енергията, която се предлага е в размер, който задоволява нуждите. Цената е такава, защото се влияе от външни фактори като въглеродните емисии. Като всяка свободна търговия намесата я прави само пазарът“, коментира Иван Маринов, представител на Министерството на енергетиката. /БГНЕС