Ще отстрани ли Висшият съдебен съвет Иван Гешев

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.

Управляващата коалиция дойде на власт с обещания за съживяване на борбата с корупцията и прекъсване на злоупотребите с публични средства. Едно от основните условия тези ангажименти наистина да се сбъднат все още сякаш изглежда неизпълнимо – главният прокурор Иван Гешев остава непоклатим в намерението да завърши мандата си, въпреки че управляващите поеха ангажимент да работят за неговото отстраняване.

Да, управляващото мнозинство в парламента закри специализираните съдилища и прокуратури, натоварени с подозренията, че са се превърнали в репресивни органи за обслужване на силните на деня. Бившият председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров пък напусна поста си след конфликт с премиера Кирил Петков и се върна в прокуратурата.

Гешев обаче продължава атаките си срещу правителството и напълно игнорира призивите на управляващите сам да подаде оставка. На този фон опитите им да използват съществуващата законова процедура за предсрочното му освобождаване засега удрят на камък във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Преди ден съдебните кадровици за пореден път намериха причина да отложат обсъждането по същество на общо двете искания от последните двама правосъдни министри за освобождаване на Гешев. Миналото лято мнозинството във ВСС дори наруши конституцията, отказвайки да разгледа сигнала на Янаки Стоилов срещу главния прокурор. Сега просто изтъква различни основания, за да бави произнасянето си по искането на наследницата му Надежда Йорданова, към което съдът добави и това на Стоилов.

Реалистично ли е изобщо да очакваме този съдебен съвет да отстрани Гешев? Може ли статуквото във ВСС да бъде качествено променено с предстоящия през идните месеци избор на неговия нов състав? В състояние ли е сегашното парламентарно разпределение да попълни квотата си в съвета?

„Свободна Европа“ потърси отговори на тези въпроси от политолога и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Милен Любенов и от правния експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ) Иван Брегов.

Двамата са единодушни, че е наивно да се очаква от сегашното мнозинство във ВСС да освободи Гешев. В края на 2019 г. именно то го подкрепи на два пъти с внушителните 20 гласа, а поведението на повечето съдебни кадровици в момента с нищо не издава, че някои от тях са променили позицията си. Брегов се надява, че парламентът ще успее да излъчи по-добри членове на ВСС, които да демонстрират различни принципи, но според Любенов е много вероятно да се стигне до конституционна криза заради невъзможност депутатите да попълнят квотата си в съвета.

„Процедурно протакане“

Преди ден Иван Гешев привидно застъпи тезата, че колегите му не трябва повече да отлагат разглеждането на двете искания за отстраняването му, защото това дава поводи за политически критики и „неверни твърдения“ пред медиите. Мнозинството, в което участват представителите на парламентарната квота и членовете на председателстваната от него Прокурорска колегия, за пореден път гласуваха за отлагане.

Този път формалната причина беше, че правосъдният министър Надежда Йорданова обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) процедурните правила, приети от ВСС. Според тях Пленумът не може да обсъжда действия на Гешев, които датират отпреди началото на мандата му като главен прокурор.

На първа инстанция съдът частично уважи жалбата на министъра, но отхвърли по-голямата част от доводите ѝ и сега тя има право да обжалва. Именно затова мнозинството във ВСС реши да изчака това дело окончателно да приключи.

Иван Брегов обаче е на мнение, че въпросните правила са изначално неправилни, защото Законът за съдебната власт (ЗСВ) залага изрични критерии, на които главният прокурор трябва да отговаря – високи професионални и нравствени качества.

„Още към момента на избора на Гешев за главен прокурор имаше данни, че този човек е професионално неадекватен за тази позиция. От негови изказвания дори разбрахме, че има проблем с отношението му въобще към демократичните стандарти, към които уж се стреми нашата държава“, коментира юристът от ИПИ пред „Свободна Европа“.

По думите му Гешев е продължил и след избора си да показва, че е „очевидно негоден“ за поста си, включително чрез непрекъснати политически изказвания, атаки срещу адвокатурата и неправителствения сектор, а и с публично нарушаване на презумпцията за невинност.

„Оттук насетне всякакъв разговор и процедурно протакане от членовете на ВСС, които го избраха, представляват просто хватка, с която те се опитват да заслужат заплатите си пред хората, които са ги назначили“, допълва Брегов.

Милен Любенов е на сходно мнение по този въпрос. Според политолога мнозинството в съвета просто се опитва да избегне „неудобната тема“ с отстраняването на Гешев отново да влезе в медийния фокус, който през последните месеци разбираемо се насочи към руската военна инвазия в Украйна и произтичащите от нея световни кризи.

„Тези хора ще се завърнат скоро в съдебната власт, а един такъв дебат ще покаже колко неонсователни ще бъдат техните мотиви да запазят главния прокурор. Очевидно, ако изобщо има гласуване, едва ли ще се стигне до отстраняване на Гешев от този състав на ВСС“, прогнозира преподавателят.

„Конституционна криза“

В началото на годината Любенов изрази пред БНР мнение, че постът на сегашния главен прокурор по-скоро е неспасяем. Тогава политологът коментира, че ако този състав на ВСС не го отстрани, това ще направят новите съдебни кадровици, чийто мандат би трябвало да започне тази есен.

На фона на все по-често ескалиращото напрежение между отделните коалиционни партньори в правителството обаче сега той допуска, че е възможно „да се стигне до блокиране от страна на опозицията на избора на парламентарната квота във ВСС и това да изправи страната пред конституционна криза“.

Като аргумент в тази посока той посочва продължаващата вече около две години невъзможност на парламента да смени състава на Инспектората към ВСС. И в двата случая е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 депутати, което изглежда трудно постижимо в този силно поляризиран парламент.

„ВСС е основно предизвикателство, защото сега ГЕРБ и ДПС ще опитват да увеличават своята тежест и ще имат по-големи възможности да изнудват мнозинството по различни въпроси. Така че не изключвам в следващите месеци да изпаднем в ситуация да не бъде попълнен новият състав на съдебния съвет от Народното събрание“, казва Любенов пред „Свободна Европа“.

По думите му в последните месеци проблемите пред правителството стават все повече и е видимо, че „точно по кадрови въпроси коалиционните партньори много трудно се разбират, така че между тях ще има много сериозни сътресения“.

„Това мнозинство в парламента няма как да попълни квотата си в следващия състав на ВСС без гласовете или на ДПС и „Възраждане“, или на ГЕРБ“, смята и Иван Брегов.

Според него управляващите трябва да положат всички усилия да попълнят състава на Конституционния съд, да подменят съдебните инспектори и да попълнят парламентарната квота във ВСС, а ако това не е възможно, да подадат оставка.

„Парламентът с това мнозинство можеше да измени Закона за съдебната власт и да разпусне ВСС, но така щеше да повлияе зле на и без това разклатените демократични процедури в страната. Досега имаме максимално положени усилия в една неблагоприятна среда, в която трудно виреят демократични процедури“, обобщава Брегов.

Любенов пък допълва, че другият начин за отстраняване на Гешев е чрез механизма за разследване на главния прокурор, който управляващите все още подготвят. Наскоро с него беше обвързано изпълнението на Плана за възстановяване, одобрен от Брюксел, но все още дали този ход ще осигури необходимата подкрепа за приемането на механизма от парламента.

dnevnik.bg