Втората пенсия – мисия невъзможна

На близо 9 от 10 души не им достигат средствата за пожизнена пенсия

Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията

416 лв. при разсрочено плащане

За преобладаващата част от хората получаването на втора пенсия се оказва мисия невъзможна, става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Причината за това е, че излизащите в пенсия хора нямат достатъчно натрупани пари в частните фондове, за да вземат пожизнена пенсия.

Към края на декември миналата година хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 20 656. От тях само 2632 души, или 12,7% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 18 024 души, или близо 9 от всеки 10 осигурени, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания. Те ще получават тези пари само в продължение на няколко месеца или години и след това на старини ще могат да разчитат само на държавната пенсия.

Причините за това са много, а сред тях са – ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете.

Основната причина, за това хората да не могат да получат пожизнена втора пенсия, е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от ЕС. През декември 2023 г. средната заплата е с 11,6% по-висока спрямо същия месец на предходната година. Пенсиите от държавното обществено осигуряване през миналата година бяха повишени с 12%. Това е много по-голям ръст от доходността, която постигат частните пенсионни фондове при управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия реално изостават спрямо заплатите и държавните пенсии. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо последната заплата преди пенсиониране. Този проблем в пенсионната система на страната ще съществува докато доходите в България изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.

През миналата година от фондовете са изплатени 4,75 млн. лв. за пожизнени пенсии, 69,768 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв.

Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и няма да разчитат на пожизнена пенсия. След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но, ако са се пенсионирали през миналата година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 10%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено.

В сравнение с 2022 г. средният размер на изплатените пенсии през миналата година се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83%, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто. Причините за това са няколко. От една страна, когато човек излезе в пенсия по-късно, получава по-голяма пенсия, защото се е осигурявал по-дълго върху по-голяма сума. Освен това с увеличението на минималната пенсия нарастват и сумите, които могат да получават хората разсрочено, макар, че така ще взимат парите значително по-кратко време. Но опитът на пенсионните фондове показва, че повечето хора с разсрочено плащане искат за вземат парите си за кратък период от време, за да не се обезценят, ако взимат по-малки суми по-продължително.

Има таван при разсрочено изплащане 78,50 лв. минимална пожизнена втора пенсия

78,50 лв. минимална пожизнена втора пенсия

Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната държавна пенсия към момента на пенсионирането им. От 1 юли миналата година минималната държавна пенсия беше увеличена от 467 лв. на 523,04 лв. Това означава, че за хората, които се пенсионират сега, за пожизнена втора пенсия трябва да имат достатъчно натрупани пари, за да получава поне по 78,50 лв. на месец.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или накуп, или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване. Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко – еднократно.
Размерът на ежемесечно получаваните суми при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15 на сто от минималната пенсия. Повечето хора искат да вземат парите си на по-големи месечни плащания, които да получават за по-кратък срок, вместо да взимат минималната възможна сума по-дълго време.

От обявените от КФН данни не става ясно какъв е средният срок, през който излезлите в пенсия хора ще получават разсрочено парите си. Но в повечето случаи осигурените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени плащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат само на държавната пенсия.

Средствата стигат за година с минимална пенсия

Всеки осигурен в универсален фонд има средно по 6637 лева

Най-много за седем години

Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на година.

Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на миналата година е 6637 лв., показват данни на КФН. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 6637 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия от 523,04 лв. в продължение на една година. Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 416,55 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 184 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 6637 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 78,50 лв., ще може да я взима в продължение на около седем години.

Осигурените в частни дружества са 5 млн. души

Фондовете управляват над 22,9 млрд. лв.

За година парите нараснаха с 19%

Таксите на универсалните пенсионни фондове не зависят от това дали реализират положителна доходност от управлението на парите на осигурените.

Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на миналата година са на обща стойност 22,931 млрд. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 19,34%. Увеличението на управляваните от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.

Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на декември е 5 млн. души, като нараства спрямо края на предходната година с 1,58 на сто. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове (УПФ) – 80,40 на сто. Хората, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове (ППФ), заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове през 2023 г. са общо 2,265 млрд. лв. и се увеличават с 16 на сто в сравнение с предходната година.

Прибират до 3,75% от всяка вноска

Взимат от такси над 200 млн. лв. годишно

Таксите не зависят от доходността

Таксите на универсалните пенсионни фондове не зависят от това дали реализират положителна доходност от управлението на парите на осигурените.

Частните пенсионни фондове взимат над 200 млн. лв. на година от осигурените под форма на различни такси. През 2021 г. събраните такси са били в размер на 209 млн. лв., показват последните данни на Националния статистически институт. През следващите години таксите са станали още по-големи, заради увеличението на вноските на осигурените и на общия размер на управляваните от фондовете средства.

Кодексът за социално осигуряване дава възможност на универсалните пенсионни фондове да събират няколко такси. Те взимат от всяка осигурителна вноска удръжка в размер до 3,75%. Освен това събират и инвестиционна такса, която се изчислява върху стойността на управляваните активи и е в размер до 0,75% годишно. Интересното е, че инвестиционната такса не се определя от постигнатата от фондовете доходност. Таксата се плаща върху общия размер на управляваните пари и се събира всяка година, дори фондовете да имат отрицателна доходност.

Когато един осигурен в универсален пенсионен фонд излезе в пенсия, прехвърлят парите му във фонд за изплащане на пожизнени пенсии или във фонд за разсрочени плащания (в зависимост от това дали ще получава пожизнена пенсия или не). Тези фондове също събират такса в размер до 0,5% от управляваните средства.

642 хил. заделят пари по желание

Намаляха вноските в доброволните фондове

Дават по 68 лв. на месец

Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове.

Вноските в доброволните пенсионни фондове значително намаляха. През миналата година направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 109 млн. лв., показват данни на КФН. Това е спад с 18,6% спрямо направените вноски през предходната година, когато те са били над 134 млн. лв.

Сред причините за този огромен спад може да са лошите резултати на доброволните фондове от управлението на парите на осигурените през 2022 г., когато отчетоха отрицателна доходност средно в размер на минус 9,03%. Това може да е накарало много хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия поне за известно време.

Общият брой на осигурените в доброволни пенсионни фондове към края на миналата годината е 642 459 души, като намалява спрямо края на предходната година, когато осигурените са били 643 582 души. Вноските на повечето от тях, или на малко над 413 хил. души, се правят от техните работодатели. Това е допълнителен стимул за наетите хора към получаваните от тях заплати. 321,8 хил. души сами се осигуряват в доброволен пенсионен фонд. А още около 1000 души са осигурени от някой друг – например вноски за пенсия може да прави техният съпруг.

Средният месечен размер на направените доброволни вноски за пенсия през миналата годината е 68,03 лв., при 80,59 лв. за предходната година, показват данни на КФН. Това представлява спад на средната вноска с 15,5%. Данните показват, че освен че е намалял броят на осигурените, намалява и размерът на вноските, които хората и техните работодатели правят.

Причина за намалението на доброволните вноски може да е и повишаването на разходите за издръжка на живота.

Поскъпването на стоките и услугите може да е накарало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат в момента.

trud.bg