Какво определя дълголетието без болести? Имунната система дава отговор

Двама души, родени на една и съща дата, могат да стареят по съвсем различен начин — единият да запази сравнително добро здраве, а другият да развие хронично заболяване. Сега изследователите са установили ключова разлика в имунната система на хората, по-предразположени към възрастово обусловени заболявания. Откритието може да помогне да се обясни защо някои хора остават здрави по-дълго от други.
При младите хора имунната система съдържа множество наивни Т-клетки — вид бели кръвни клетки, които все още не са се срещали с конкретен патоген. С течение на времето излагането на болестотворни микроорганизми и ваксинациите превръщат част от тези Т-клетки в клетки на паметта, които могат да реагират бързо и да защитават организма от инфекции.

Учените потърсили този протеинов подпис сред около 48 000 участници, предоставили данни на британската биобанка UK Biobank — мащабна база данни със здравна информация за пълнолетни жители на Обединеното кралство. При хората, за които въз основа на протеините в кръвта било прогнозирано по-високо ниво на клетки, произвеждащи гранзим B, здравните резултати през следващите 17 години били по-неблагоприятни. При тях се наблюдавал по-висок риск от смърт, както и от заболявания като диабет, високо кръвно налягане и болести на черния дроб и бъбреците.

Резултатите може да насочват към все още недостатъчно проучен аспект на стареенето на имунната система.

„Мисля, че това е наистина вълнуващо“, коментира имунологът Клеър Густафсън от Института „Алън“. „То показва, че вероятно съществуват нови биологични механизми, които досега не сме наблюдавали.“

Важно е също да се има предвид, че клетките, произвеждащи гранзим K при мишките, не са същите като клетките, произвеждащи гранзим K при хората. При мишките те представляват по-зрял и специализиран етап от развитието на имунните клетки. При хората клетките, произвеждащи гранзим B, по-добре съответстват на това описание.

Това разкрива съществена разлика между имунните системи на мишките и хората — различие, което досега е било „подценявано“, посочва Густафсън. При сравняването на тези клетки между двата вида „не сравняваме едно и също с едно и също“, казва тя. Затова учените „трябва да изследват по-задълбочено хората, тъй като тези особености не се отразяват в животинските модели“.

Характеристиките на имунните клетки при хората също могат да се различават между отделните популации, добавя Густафсън. Необходими са повече данни от различни групи хора, за да се постигне „истинско разбиране за универсалните показатели на имунното здраве“.

Съотношението между клетките, произвеждащи гранзим K и гранзим B, може да се окаже нова следа към разбирането на здравословното стареене. Все още обаче са нужни допълнителни данни, за да се изясни защо и по какъв механизъм това съотношение е свързано с по-доброто или по-лошото здраве в напреднала възраст.

„Това е нещо като първата стъпка към постигането на тази цел“, заключава Густафсън.

БГНЕС