Проф. Александрова: Вирусите на Земята са повече, отколкото са звездите във Вселената

Вирусите могат да атакуват не само хората, но и животните, птиците и растенията, а и бактериите. Пандемията от КОВИД-19 не беше нито първата, нито ще е последната в човешката история, отбеляза проф. Александрова. Тя добави, че по време на пандемията хората много са се интересували как изглеждат вирусите и обясни, че те имат много малки размери. Вирусите на практика може да бъдат разгледани само с електронен микроскоп и могат да имат най-различна форма. Вирусите са от 100 до 500 пъти по-малки от бактериите, обясни проф. Радостина Александрова.

Тя отбеляза, че големият въпрос е как тези толкова малки вируси, които не можем да видим, успяват да създадат много проблеми на хората. „Причината е, че вирусите наистина са като пирати и попаднали в клетката, те я взимат за заложник и клетката произвежда всичко, което е необходимо за вирусите“, каза проф. Александрова. Тя добави, че вирусите трябва да се атакуват, но без да се засягат здравите клетки.

„Болестите са с хората, откакто свят светува, включително и вирусите. Любопитното, но и парадоксалното е, че тяхното разпространение се улеснява с развитието на технологиите, заедно с прогреса, защото възникването на първите градове и разпространението на търговията са дали възможност на болестите да се разпространяват, както и военнните походи“, каза проф. Радостина Александрова.

Тя отбеляза, че „вирусите на Земята са повече, отколкото са звездите във Вселената“.

Професор д-р Радостина Александрова е завършила като първенец на випуска специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация „Вирусология“. Тя е доктор по вирусология и професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, има 13 глави в книги и учебници, над 650 участия в научни форуми, над 140 научнопопулярни статии и повече от 700 медийни изяви, свързани с популяризиране на знания в областта на биомедицината. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет (от 2023 г.). Води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на седем научноизследователски проекта, финансирани от Фонда „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от десет договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в чужбина. Ръководител е на 40 дипломанти и на десет докторанти, както и на десетки постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. От май 2025 г. е член на Постоянната научно-експертна комисия към Фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката.

БТА