Световното първенство по футбол е първото с 48 отбора

Глобалните медийни и телевизионни права се оценяват на близо 3.8 млрд. долара

ФИФА прогнозира, че ще реализира общи приходи от самия турнир в размер на 8.9 млрд. долара

На 11 юни започна най-големият спортен форум – Световното първенство по футбол в Съединените щати, Канада и Мексико. В много аспекти то ще бъде най-голямото футболно събитие за всички времена. За първи път 3 държави ще бъдат домакини и поради това най-отдалечените градове, които ще приемат мачове, ще са на разстояние около 4 хил. км. То ще бъде и първото, в което ще участват 48 отбора (32 досега), което означава, че броят на мачовете за първи път ще бъде 104 (64 досега). По този начин се осигурява по-широк обхват на участниците, но се изисква по-добра организация, адекватна инфраструктура и достъп до множество услуги в помощ на участниците и зрителите. В настоящата статия ще се опитам да разгледам както разходите, така и ползите за страните-домакини и за организаторите.

Оценката на икономическото въздействие на мащабни спортни събития винаги е била податлива на преувеличен оптимизъм от страна на организаторите, но техните очаквания често са оставали неизпълнени.

Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) прогнозира, че ще реализира общи приходи от самия турнир в размер на около 8.9 млрд. долара, които ще дойдат от три основни източника: медийни права, спонсорства и билети, което е ключова част от по-широката цел от 13 млрд. дол. за целия търговски цикъл.
Глобалните медийни и телевизионни права се оценяват на приблизително 3.8 млрд. дол., което представлява растеж от приблизително 22% спрямо първенството в Катар през 2022 г. и демонстрира действителния интерес на пазара към разширения формат. Корпоративните спонсорства и дългосрочните търговски партньорства добавят около 2.4 млрд. дол. Тези средства отразяват директната монетизация на събитието от страна на организатора ФИФА.

От друга страна икономическата активност, която остава в страните домакини, е с различен характер и се задвижва от потребителските разходи на многобройните посетители. Общите разходи, свързани с първенството, се оценяват на 13.9 млрд. дол. В тази сума водещ фактор са прогнозните разходи на чуждестранните и местните туристи, които достигат 7.5 млрд. дол. глобално, като най-голям дял от 6.4 млрд. дол. имат САЩ. Тези средства се вливат в секторите хотелиерство, ресторантьорство, авиация и вътрешен транспорт, както и търговия на дребно.

Анализът на разходната част на Световното първенство разкрива стратегическо предимство, което отличава настоящото първенство от предходни скъпоструващи проекти като Катар 2022 или Бразилия 2014. Оперативният бюджет на самия турнир, управляван от ФИФА, възлиза на около 3.76 млрд. дол. Това е най-големият оперативен разход в историята на организацията, разпределен по пера като управление на събития, логистика, временно изградена инфраструктура, маркетинг, администрация и екипни услуги.

Най-съществената икономическа разлика се крие в инвестиционните разходи. Докато Катар инвестира над 200 млрд. дол. в мащабно държавно строителство на нови стадиони и транспортни мрежи, инфраструктурните инвестиции за 2026 г. са разпределени по съвсем различен начин. САЩ, Канада и Мексико вече разполагат с високоразвита и функционираща спортна и транспортна мрежа. Общите капиталови инвестиции в САЩ за подготовка на съоръженията възлизат общо на едва 0.9 млрд. дол.

В САЩ градовете домакини поемат основно инфраструктурните разходи, докато в Мексико публично-частните инвестиции достигат около 1.8 млрд. дол., като приблизително 350 млн. дол. от тях са насочени към подобряване на градската мобилност и транспортната свързаност в трите мексикански града-домакини. Това означава, че публичните разходи са насочени към проекти с дългосрочна употреба от населението, а не към изграждане на съоръжения, които след турнира биха останали неизползваеми. Мащабът на турнира се илюстрира най-добре от географията и капацитета на спортните арени. Мачовете се провеждат на 16 стадиона, разпределени в 11 града в САЩ, 3 в Мексико и 2 в Канада. Всички избрани съоръжения са с голям капацитет, проектирани да приемат масови събития и притежаващи отлична международна свързаност. Повечето от стадионите в САЩ се използват по принцип за мачовете по американски футбол, което гарантира тяхната търговска устойчивост и извън рамките на футболния форум.

Общият брой на очакваните зрители по трибуните възлиза на приблизително 6.5 милиона души, като базовите прогнози се основават на консервативно запълване на 90% от пълния капацитет на стадионите. До момента интересът към билетите е рекорден, като ФИФА вече е регистрирала над 500 млн. заявки в своята система. За първи път в историята на световните финали се прилага модел на динамично ценообразуване. Това доведе до ситуация, в която номиналните цени варират в широки граници – от няколкостотин долара за груповата фаза до хиляди долари за елиминационните кръгове и финалния сблъсък, надминавайки нивата от Катар, което веднага предизвика недоволство сред феновете. Освен това ФИФА контролира официалния вторичен пазар чрез своя платформа за препродажби, която удържа комисиона от 15% при всяка трансакция, като по този начин става допълнителен източник на приходи.

В дигиталната ера значението на физическото присъствие се допълва от огромния глобален медиен обхват. Телевизионната и стрийминг аудитория за 2026 г. се очаква да отбележи сериозно нарастване спрямо предходните финали. Разширеният формат и по-големият брой мачове са предпоставка за по-голяма гледаемост. От друга страна неудобните за европейския пазар часове ще направят много от мачовете негледаеми. Според програмата на първенството малко над 40 мача започват преди полунощ българско време, което въпреки летния сезон ще ограничи зрителската аудитория “на живо”.

Броят на териториите с официални договори за излъчване надхвърля 175, което осигурява достъп до дигитално съдържание в реално време за милиарди фенове. ФИФА залага много по-агресивно на стрийминг платформите и социалните мрежи, използвайки собствени канали като FIFA+ за привличане на по-млада аудитория и засилване на дигиталния ангажимент, оценяван по методологията на цена за клик.

Общият размер на наградния фонд се определя въз основа на финансовите резултати от предходния четиригодишен цикъл. За първенството през 2026 г. се предвижда да се разпределят около 727 млн. дол. Победителят ще получи 50 млн. дол., а финалистът – над 40 млн. дол., докато всеки един от 48-те участници има гарантирана базова сума само за класирането си на финалите, която покрива оперативните разходи за подготовка и лагери. В допълнение към преките наградни фондове функционира и Програмата за ползи за клубовете, чрез която ФИФА компенсира финансово професионалните клубове по света, чиито футболисти участват в турнира, като разпределя средствата надолу по цялата пирамида на клубния футбол.

Очакваният размер на брутната продукция в световен мащаб ще достигне 80.1 млрд. дол., а общият принос към глобалния БВП възлиза на 40.9 млрд. дол.. За икономиката на САЩ прогнозираното увеличение на БВП е в рамките на 17.2 млрд. дол.. Водещи финансови институции обаче отбелязват, че за мащаба на американската икономика това представлява краткосрочен импулс от 0.05% до 0.2% от БВП през летния сезон.

За икономиките на Канада и Мексико обаче относителният икономически ефект ще бъде по-осезаем на национално ниво, отколкото за САЩ, тъй като техните базови нива са по-малки и по-чувствителни към подобни шокове в търсенето. За Канада се предвижда положителен ефект от около 2 млрд. канадски дол., от които 1.3 млрд. са доходи от труд.

Първенството ще подкрепи създаването на годишния еквивалент на общо 824 хил. работни места в глобален мащаб. От тях около 185 хил. се падат на САЩ, докато останалите 639 хил. са разпределени в останалата част от света. Около 40% от новите позиции по време на събитието са временни, сезонни и в сектора на услугите, което води до бързото им затихване след финала на първенството.

Важно е да се спомене и концепцията за “изтласкването” на редовния икономически оборот. Голяма част от разходите на местните потребители по време на турнира се пренасочват от едни развлекателни дейности към други, което не представлява прираст за икономиката. Освен това се наблюдава и друг ефект – редовните бизнес туристи и традиционните почиващи умишлено избягват градовете домакини през този период поради очакваните задръствания, транспортни натоварвания и скок в цените на хотелите, което частично неутрализира нетните ползи от спортния туризъм.

Иновация в икономическия анализ обаче е количественото измерване на социалното въздействие чрез методологията за Социална възвръщаемост на инвестициите (SROI), съобразена с насоките на ОИСР. Този модел измерва нетните нефинансови ефекти в обществото, като остойностява фактори извън отчитаните в БВП. Общата настояща стойност на генерираните социални ползи в глобален мащаб се оценява на 8.3 млрд. дол., от които почти 5.2 млрд. дол. са в сектора на туризма (включително дългосрочния ефект), 2.6 млрд. са свързани със спорта и здравеопазването, а над 500 млн. дол. са в сферата на развлеченията. В САЩ социалните ползи достигат 6.9 млрд. дол.

Спортните ползи се изчисляват на базата на очакването, че събитието ще мотивира около 3% от местното население да започне да се занимава по-активно с физическа култура и футбол. Според различни анализи повишаването на физическата активност води до директни спестявания от публичните бюджети за здравеопазване чрез превенция на хронични и сърдечно-съдови заболявания, намаляване на симптомите на депресия и тревожност, както и до индиректно понижаване на нивата на престъпност сред младежта чрез социална интеграция в спортни общности.

Този модел отчита и негативните ефекти, като например прогнозното увеличение на разходите за лечение на спортни травми. Когато се съпоставят общите социални ползи с коригираните икономически разходи, коефициентът SROI за САЩ надвишава 4, а на глобално ниво е 3.6. Това означава, че за всеки инвестиран в подготовката на събитието долар, обществото като цяло получава обратно социална стойност, еквивалентна на съответно 4 и 3.6 щатски долара.

trud.bg