Инфлацията в България продължава да оказва сериозен натиск върху семейните бюджети. Според експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация през септември 2026 г. достига 5,6%, въпреки че на месечна база е отчетено понижение на цените с 0,3%. Окончателните данни за септември предстои да бъдат публикувани на 14 октомври. Международният валутен фонд (МВФ) също влошава очакванията си за България. В октомврийската си прогноза институцията предвижда средногодишна инфлация от 4,9% за 2026 г. спрямо очакваните през април 3,8%. Прогнозата за икономическия растеж е понижена от 2,8% на 2,6%. Това означава, че натискът върху потребителите може да остане осезаем и през следващите месеци.

Особено тревожни са последните данни на Комисията за защита на потребителите (КЗП), оповестени на 12 октомври. Проверките в търговските вериги установяват надценки между доставните и продажните цени от 141% например при кравето масло, 133% при сиренето, 127% при доматите, 106% при кашкавала, 102,4% при кромид лука и 99% при киселото мляко. При някои продукти високи надценки са установени дори когато се предлагат на промоция. Според КЗП се наблюдава тенденция на продължаващо увеличение на надценките от август до октомври.

При нехранителните стоки и услугите също има разнопосочни промени, като са отчетени увеличения при лекарските услуги с 0,9% и стоматологичните услуги с 0,6%. Под наблюдението на КЗП попадат и други сектори. Комисията започна проверки за необосновано повишаване на банковите такси, като предстои да бъдат анализирани таксите за сметки, преводи, карти и теглене на пари. Проверки се извършват и при услуги, за които има сигнали за значително поскъпване, включително смяната на автомобилни гуми. Относно проверките за повишените цени на горивата от КЗП обясниха, че при 8 на сто от всички 50 проверени обекта и горива, е установено, че доставната цена в недостатъчна степен обосновава вдигането на продажната цена и това важи най-вече за пробан-бутана.

Междувременно представители на търговските вериги оспорват начина, по който се представят данните и подчертават, че брутната надценка не е равнозначна на чиста печалба, тъй като включва и разходи за транспорт, заплати, електроенергия, ДДС и бракувани стоки.