Често предположенията на чатбота се разминават с реалната медицинска преценка. Изкуственият интелект може да насочи човек към една възможна диагноза, но след преглед и необходимите изследвания лекарят да установи съвсем различен проблем. Причината е, че чатът работи с информацията, която му подаваме, и не може самостоятелно да извърши преглед или да оцени всички особености на състоянието ни. Рискът е, че убедително звучащият отговор може да ни успокои излишно, да ни изплаши или да ни накара да отложим търсенето на медицинска помощ.
Защо изкуственият интелект може да сгреши?
Една от причините е, че чатботът генерира отговор въз основа на научени езикови закономерности и наличната му информация. Той не преглежда пациента като лекар, не може самостоятелно да проведе физикален преглед и невинаги разполага с необходимите данни за конкретния случай.
Например главоболието може да има много различни причини. Когато човек опише само болката, без да посочи останалите симптоми, придружаващите заболявания, приеманите лекарства и начина, по който е започнала, информацията е недостатъчна за надеждна преценка.
Чатботът може да изброи възможни причини, но това не означава, че е установил коя от тях е най-вероятна в конкретния случай.
Друг риск е непълната информация. Ако потребителят пропусне важен симптом или опише състоянието си неточно, отговорът може да се окаже неподходящ. Възможно е също системата да представи остаряла информация или да обобщи неправилно медицински препоръки.
Може ли чатботът да разпознае опасен симптом?
Изкуственият интелект може да помогне на човек да разбере какво означават определени симптоми и какви въпроси да зададе на лекаря си. Това обаче не гарантира, че ще разпознае правилно спешността на всяка ситуация.
Проблемът е особено важен, когато човек използва отговора, за да реши дали да потърси медицинска помощ. Ако чатботът омаловажи симптом или предложи безобидно обяснение, потребителят може да отложи прегледа.
При внезапна силна болка в гърдите, затруднено дишане, внезапна слабост или изкривяване на лицето, нарушения в говора, загуба на съзнание или друго потенциално спешно състояние не бива да се чака отговор от чатбот. Необходимо енезабавно да се потърси спешна медицинска помощ на телефон 112.
Същото важи и когато симптомите се влошават, появяват се нови тревожни признаци или състоянието на дете буди сериозно притеснение. Отговорът на изкуствения интелект не трябва да бъде основание за отлагане на медицинската оценка.
Безопасно ли е да питаме AI за лекарства?
Въпросите за лекарства са сред ситуациите, при които е необходима особена предпазливост. Дори когато чатботът предоставя вярна обща информация за даден медикамент, това не означава, че той е подходящ за конкретния човек.
Изборът на лекарство и дозата могат да зависят от възрастта, теглото, диагнозата, други приемани медикаменти, алергии, бременност, бъбречна или чернодробна функция и други фактори.
При децата например дозировката на някои лекарства се определя според теглото и конкретния препарат. Не е безопасно да се разчита на общ отговор от чатбот, без да се проверят указанията за съответния продукт и да се потърси съвет от лекар или фармацевт.
Не бива да започваме, спираме или променяме предписано лечение само защото изкуственият интелект е предложил различен подход. При съмнения за нежелана реакция или взаимодействие между лекарства е необходимо да се потърси медицински специалист.
Как да използваме изкуствения интелект, без да рискуваме здравето си?
Това не означава, че чатботовете нямат място в търсенето на здравна информация. Важно е обаче да бъдат използвани като помощен инструмент, а не като заместител на медицинската консултация.
Може ли AI да бъде полезен помощник на пациента?
Изкуственият интелект може да бъде полезен помощник, когато вече сме посетили лекар и искаме да разберем по-добре поставената диагноза или назначеното лечение. Например можем да снимаме медицинското заключение, резултатите от изследванията или рецептата и да помолим чатбота да обясни на по-достъпен език използваните медицински термини, какво означават стойностите в изследванията и каква е целта на предписаното лечение.
Това може да е особено полезно, когато след прегледа са останали въпроси или не сме разбрали напълно обясненията на лекаря. Важно е обаче информацията да се използва за допълнителни разяснения, а не за самостоятелна промяна на диагнозата или терапията. Ако има неясноти относно дозировката, начина на прием или взаимодействието между лекарства, най-сигурният подход е да се потърси лекар или фармацевт.
Чатботовете могат да бъдат полезни и при спазването на хранителен режим. Например човек с диабет, инсулинова резистентност или висок холестерол може да предостави информация за състоянието си и да опише какво планира да яде и в какви количества, за да получи идеи за по-подходящи храни и комбинации. Може да попита и как да адаптира дадена рецепта, така че тя да отговаря по-добре на препоръките за хранене при неговото състояние.
Тук обаче също има ограничения. Подходящият хранителен режим зависи от индивидуалното състояние, назначеното лечение и останалите здравни фактори. При диабет например е важно да се отчита не само видът на храната, но и количеството въглехидрати, лекарствата и рискът от прекалено ниска кръвна захар. Затова препоръките на чатбота трябва да допълват, а не да заменят индивидуалния план, изготвен от лекар или диетолог.
При качване на медицински документи е добре да се заличават личните данни като ЕГН, адрес и други идентифициращи подробности. Така изкуственият интелект може да се използва за по-добро разбиране на здравната информация, без да му се поверява вземането на медицински решения.
БТА
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари