Кръстова гора

Кръстова гора е една от най-мистичните местности у нас, където се вярва, че Господ влиза във връзка с всяка душа. Мястото се намира в сърцето на Родопите на 40 км южно от Асеновград и на 60 км от Пловдив. Легендите разказват, че тук е скрит кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос.

Реликвата е била в „Света Троица“ до XV// век, когато манастирът е разрушен от турците. Трима монаси все пак успели да скрият Божия кръст в една от близките пещери. Той обаче не е открит и до днес.

Друга легенда разказва, че турски султан бил женен за българка със сменена вяра. Частица от Христовия кръст се предавала като семейна реликва в нейния род. Тя се пазела в султанския дворец.

Един ден в сараите пристигнали български майстори. Свършили работата и вместо да им плати с жълтици, султанската съпруга им дала кръста. Те го донесли в България и го дали на съхранение при монасите в Кръстова гора.

Когато султанът научил какво е станало, тутакси пратил потери по следите на дюлгерите. Заптиетата намерили манастира и изклали до крак всички монаси.

Легендата има и друга версия – българските майстори предложили на султана да му работят ангария, само и само да им даде кръста. Той се съгласил, но веднага след това започнал мор по стадата му, разруха и болести връхлетели двореца. След като разбрал, че е загубил нещо неземно свято, турчинът изпратил потеря да си го върне, но безуспешно.

Друго предание разказва, че през Средновековието разбойници започнали да копаят под храма и открили три кръста. Помислили си, че един от тях е този, на който е бил разпнат Христос. Но как да разберат кой е той? Наблизо минала траурна церемония, крадците докоснали всеки един от трите кръста до починалия и наистина – един от тях се оказал чудотворен и мъртвецът възкръснал. Още никой не може да каже на какво се дължи целебната сила на Кръстова гора.

Факт е обаче, че още от времената на траките хората са оценили енергията на тукашната твърдина. Учените пък търсят в района прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул.
Според геолози безспорното лечебно въздействие на района се дължи на гама-излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите.

Чудесата непрекъснато подхранват легендите. Болни, куци и сакати хора идват денем и нощем на мястото с надеждата, че ще бъдат изцелени. Вярва се, че Кръстова гора е мястото, където Господ слиза на земята при хората. Това става веднъж годишно, през нощта на 13 срещу 14 септември, когато православната църква отбелязва Кръстовден, или времето, когато денят и нощта се кръстосват.

Тогава тук идват хиляди миряни от България и съседните страни. Те присъстват на литургията от полунощ до 2 часа сутринта и нощуват на голите поляни, за да се заредят с божествената енергия. Спазва се строг пост.
От основния храм до мястото със Светия кръст се стига по стълби, които минават между 12 параклиса, носещи имената на 12-те апостоли. В тях вярващите също могат да запалят свещ и да се помолят на спокойствие пред иконите на своя светец.

На Кръстовден посетителите отнасят със себе си по едно от хилядите камъчета, пръснати наоколо, с изрисувано върху тях Разпятие. В съня си хората разбират как могат да се спасят от болестите си. Когато преспиш там, единственото, което се иска от теб, е да запомниш всичко, което видиш на сън, казват монасите от Кръстова гора.
Смята се, че хората, които наистина вярват в силата на Бога, могат да бъдат споходени от видения по време на нощните бдения всеки петък. Туристи разказват, че след една от литургиите на небето се появил целият Eрусалим, който сияел сред звездите.

Други твърдят, че често над храма нощем висял огромен светещ кръст. Всеобщата молитва продължава до зори, а очевидци разказват, че никой не усеща как минава времето – въпреки хладната нощ, вярващите не чувстват нито студ, нито умора.
Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, категорични са присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия.

Кръстова гора е известна на миряните още от 12 век. Тогава настъпил най-трудният период в историята на родопските християни, известна като втората масова ислямизация. Били унищожени епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел”, а последният Смоленски епископ св. Висарион Смоленски бил убит. Всички църкви и манастири в Средните Родопи били разрушени, а свещениците и монасите избити. Едва в началото на ХIХ в., когато било премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започнали да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загинали като мъченици.

След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристигнал атонският йеромонах Григорий – впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан “родопския Паисий”. В своите проповеди той наричал Средните Родопи “Кръстогорие” или “Кръстата гора”. Убеждавал християните, че мястото се закриля от честния Кръст. На този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. За това ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор.

Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди… Някои археологически данни – слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.

Въпреки че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, миряните рискували живота си и преминавали границата, за да стигнат до върха. Там се намира и до днес чудодейният кръст, отлят през първите години на ХХ век.

Брат Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, който бил много религиозен, пристигнал тук през 1933 г. Една нощ получил видение – явил му се кръст в небето и му било поръчано да направи такъв. За целта обаче трябвали 33 кг метал, колкото били годините на Исус. Брат Йордан бил много беден и нямал средства за отливането на кръста. Отишъл в местната църква и на глас разказал случилото се.

За късмет, по същото време в черквата бил цар Борис III. Той чул молитвите на брат Йордан и решил да му помогне. Така на 1 май 1936 г. с помощта на царя кръстът бил готов и Дрянков го донесъл на върха. Там, на източното възвишение, той бил бетониран и осветен. На менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което отлетяло към западното възвишение.

Вярвайки че птицата ще разкрие старото манастирско аязмо, брат Йордан казал на събралите се хора от село Борово да тръгнат в тази посока. Те открили скала и като я разчистили, от нея бликнала вода. Сега аязмото е наречено „Гълъбичката”.

Според друго предание, почувствал силната енергия на Кръстова гора, брат Йордан посъветвал болната сестра на цар Борис III – Евдокия, да пренощува там. Тя го послушала и се излекувала. Детето на един от придворните било изцерено същата нощ. В знак на благодарност царят дарил 66-килограмовия кръст – решил да увеличи двойно годините на Христос.

Мястото, където да бъде положен кръстът, било показано на Дрянков от единия от носените от една жена два гълъба, който излетял на изток. Докараният с каруца кръст бил качен на ръце на върха. Вторият гълъб отвел събралите се хора на запад и там била открита водата от аязмото. По-късно брат Йордан бил убит в лагера в Ловеч.

Подареният от цар Борис III кръст изчезнал на 22.10.1994 г.  Бил намерен в гората след 7 месеца от местен овчар. Друго предание разказва, че го открили свещениците, а на него имало бележка: „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми”. Кръстът е поставен в новия храм, а на  мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана, с тегло 99 кг.

/източник: desant.net/