Пламен Данаилов, водач на листата на ИТН за 25 МИР-София пред „Труд“: Вдигането на лихвите ще направи заемите по-скъпи

Пламен Данаилов е един от най-добрите икономически експерти на „Има такъв народ“. В момента е водач на листата на ИТН за 25 МИР-София. Наскоро предупреди за недостиг на електроенергия, ако централите в Маришкия басейн спрат. Разговаряме за това какви са възможните изходи от енергийната и финансовата криза, какви решения предлагат от „Има такъв народ“ и колко опасна може да бъде дълговата спирала пред България.

– Господин Данаилов, в предизборната говорилня по темата „енергетика“ чуваме двете крайности – „наследството от кабинета на „Промяната“ е ледена зима“, но и „правителството на „Промяната“ реши зависимостите с руския газ“. Как беше взето решението за преустановяването на работата по договора с „Газпром Експорт“ на 13 април в Министерския съвет?
– Много интересен въпрос, но също така и важен. Решението за неплащане по предложената от „Газпром Експорт“ схема е на Министерския съвет. По-важният въпрос е защо е взето това решение, имаше ли възможност то да бъде преразгледано и какви последици носи то за обществото като цяло. Ние всички, като граждани и като общество, искаме да разберем истината: има ли посредници за доставката на природен газ? Очевидно – да! На какви цени са осъществявани доставките на природен газ на „Булгаргаз“? Защото, ако тези цени са по-високи, е изключително важно да знаем защо. Като казвам ние, то цената я плащаме всички хора, чрез по-високи сметки или чрез това държавното дружество да получава финансова помощ. Важно е да знаем – има ли комисионери, ако да, те къде са и оскъпили ли са допълнително цената? В светлината на последните изнесени данни, очевидно и тук, отговорът е „Да“. Това са трудни, но не и невъзможни за разкриване финансови схеми, а от там и най-вероятно престъпления. В тези далавери често са свързани офшорни компании. Предполагам, че изнесените данни от доклада на ДАНС са истина и че чужди служби също са засекли тези движения на пари. Много интересен факт е да се провери и така наречената нигерийска връзка за доставки и/или посредничество при доставка на природен газ. В заключение по този въпрос, редица експерти изчисляват, че загубата за всички нас от тези действия на кабинета „Петков“ само за 4-5 месеца са около или над 500 млн. лева.

– Когато Ви питат за енергийната криза и идните месеци, какво казвате на хората?
– Много важно и държа всички хора да знаят, че благодарение на усилията на екипа на министерство на енергетика и на част от дружествата в т. ч. АЕЦ Козлодуй, НЕК, ФСЕС, цената на електроенергията за всички хора остана почти без промяна. В момента всички ние плащаме тока на цена от 80 лв./МВ. ч. или 10-на пъти по-ниска от повечето граждани в западна Европа. Пак благодарение на положените усилия, цената за бизнеса до края на година е на нива от 250 лв./Мв. ч. Това запазва конкурентоспособността, дава възможност да се плащат заплати, дава възможност за развитие. Казвам всичко това, защото аз бях председател на екипите, които се занимаваха с компенсациите и тук е моментът да благодаря на целия екип на МЕ и ФСЕС, на колегите от БЕХ. За да няма криза идните месеци, а и години, трябва да запазим добрата работа на енергийните компании. Тук е важно да подчертаем ролята на Мини Марица Изток и топлоцентралите от маришкия басейн. Без работата на мините и централите България от нетен износител ще се превърне в нетен вносител на ток. Без тези дружества няма да има възможност цената на ток за хората да е толкова ниска, нито ще има възможност за компенсации за бизнеса.

– От „Има такъв народ“ обръщате внимание на един важен въпрос – компенсирането на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара, но как ще бъде дефинирано това понятие „енергийно уязвими“ или „енергийно бедни“?
– Представеният и приет национален план за възстановяване и устойчивост предполага поетапно либерализиране на пазара на електроенергия за хората. Дефинирането на „енергийно уязвими“ и/или „енергийно бедни“ групи е от ключово значение за възможностите за компенсиране на цената. Основните критерии, разбира се са доходите на хората, но също така и нуждата от количество енергия, която да осигурява достоен начин на живот, включително отопление. За съжаление на база на различните критерии от 1/4 до 1/2 от българите попадат в дефинициите за „енергийно уязвими“ и/или „енергийно бедни“. Ролята на държавата, освен да подпомогне тези групи, е и да създаде възможност за намаляване и преодоляване на тази „бедност“ чрез различни ефективни програми, включително, но не само саниране, поставяне на соларни панели и т. н.

– Къде е „заровено кучето“, според Вас – в решаване на сложния казус в енергетиката, преструктурирането на икономиката или в търсене на краткосрочни политически компромиси, с които на малки крачки да преминем през кризата?
– Съгласно данни на Евростат българската икономика е най-енергоемка и най-ресурсоемка в целия ЕС. Това прави редица бизнеси неконкурентоспособни и износът на тяхна продукция практически невъзможен. В България разбира се има и много добри практики и примери за успешни бизнес модели, които изнасят голяма част от продукция или услугите си. Решението на сложния казус е сериозни инвестиции, като ролята на държавата е да създаде стимули за това. Такъв пример е отстъпване на корпоративния данък при реинвестиране на печалбата в производствени активи, такива активи, които създават висока добавена стойност. Друг пример е чрез възможностите на Фонд „Сигурност на Електроенергийната система“ (ФСЕС) да стимулира инвестиции в енергийна ефективност, чрез поемане на лихвите по кредити. Европейските директиви, а и възможностите на фонда предполагат това да се случи. Такава програма е съгласувана, остава само да бъде реализирана.

– Защо влизаме в „окото на бурята“ с такава кошмарна инфлация? Кои грешки можеше да се избегнат и по-важното вече е, как минимизираме щетите за бизнеса, работните места и гражданите?
– Още от самото начало на съставянето на коалиционното управление, заедно с колегите от ПП „Има Такъв Народ“, поставихме въпроса за съставянето на такъв съвет, който да следи инфлацията и да изработи изпреварващи и насочени мерки за справяне с този проблем. За съжаление идеята ни беше отхвърлена, но който иска може да го провери в записите, излъчванията са запазени. Инфлацията в България е над 2 пъти по-висока от средната за ЕС. За да се стигне до това в България инфлацията да не е на такива високи нива, за пример хранителните продукти са нараснали с над 25%, има два важни фактора. Единият, върху който ние нямаме голямо влияние, е международната обстановка и общото движение на цени. Другият е свързан до голяма степен с действията на правителството, парламента и всички държавни институции. Тук много важна роля играят регулаторите. Допълнително трябва дa си дадем сметка, че инфлацията не е породена от липса на търсене, т. е. от възможности на хората, а ръст на разходите, включително и на енергийните ресурси. За това са важни компенсациите, но те трябва да са насочени към енергийно интензивните индустрии и тези, които са загубили добавена стойност. Регулаторите трябва да проверяват и да спират всякаква възможност за спекула, но тук мисля, че държавата не успя да свърши своята работа. За това е нужно регулаторните органи веднага да започнат да работят и да правят необходимите проверки. Инфлацията в хранителния сектор е една от най-ниските, само за пример – земеделските производители получават не повече от 15%-20% от крайната цена. Другото важно нещо са инвестиции. Стимулиране на инвестициите от частния бизнес и извършване на инвестиции от страна на държавата. Тук въпреки наличието на две министерства на икономиката държавата пак не се справи. За сравнение за първите 7 месеца на 2022 година капиталовите инвестиции са едва 13% от заложеното в държавния бюджет.

– Колко опасна може да бъде дълговата спирала пред България, а и страните-членки на ЕС?
– Ако се вземат заеми, които ще направят живота ни по-добър, ще създадат по-добри перспективи за нас и нашите деца. Ще увеличат възможностите за по-добра работа или ще направят така, че да работим по-добре. То такива заеми си заслужава да се вземат. Ако заемните средства направят пътищата ни по-безопасни и по-удобни за пътуване, ако подобрят здравеопазването, ако подобрят начина на преподаване и образование, ако направят българската култура да има водеща роля в социалния живот на хората. То тези заеми си заслужават. Заемите, които в момента се трупат, в голямата си част са свързани с текущо потребление и това вече е опасно, защото така всички ние, а и нашите деца, се задължаваме да плащаме за грешките на шепа управляващи.

– Какви ще са преките отражения от вдигането на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка върху поведението на търговските банки? Как ще се отрази този ход на Франкфурт на европейците, на всички нас?
– Вдигането на лихвите ще направи заемите по-скъпи. Само за сравнение последните 2 емисии заеми, които държавата взе, ще ни струват над 1 млрд. лева повече, отколкото ако парите бяха взети няколко месеца по-рано. Със сигурност увеличаването на лихвите ще намали и възможностите за инвестиции от страна на бизнеса и тук е ролята на държавата да подпомогне капиталово фирмите, за да могат да продължат да инвестират и да се развиват, защото това ще доведе до по-високи заплати. За хората по-високи лихви значат значително оскъпяване на заемите, които са взели. Особено чувствителни са ипотечните заеми, които са с по-дълъг срок на изплащане. Това ще доведе до спад и в строителния бизнес. Тук най – засегнати са младите семейства, на които им предстои покупка на първо семейно жилище. В държава с такъв огромен демографски срив младите семейства трябва да бъдат подпомагани да останат и да се развиват в България, включително и чрез стимули за закупуване на жилища.

– След по-малко от месец в 48-ото Народно събрание отново ще спорите за начините за намаляването на бюджетния дефицит – каква линия ще следвате от „Има такъв народ“?
– Ние от „Има такъв народ“ сме за запазване на фискалната стабилност на държавата и за ограничаване на бюджетния дефицит, защото това е пряко свързано с поемането на неразумно големи нови заеми. Надявам се в 48-то Народно събрание популизмът да бъде оставен настрана и да може с възможностите на бюджета да се започне решаване на проблемите на хората и бизнеса. Без да съм прекален оптимист искам да кажа, че възможностите на бюджета не са малки и много от проблемите, които посочих могат да намерят решение.

Нашият гост
Пламен Данаилов е роден на 22 април 1980 година в София. Завършил е УНСС с магистърска степен по финанси и счетоводство. Има над 20 г. опит на висши управленски длъжности в големи международни компании. Бил е народен представител от “Има такъв народ”. В последното редовно правителство е зам.-министър на енергетиката. От 4 години е част от екипа на “Има такъв народ”. Владее английски език. Семеен с три деца.

https://trud.bg/