Пулмолог: Хората с астма да не променят терапията си заради коронавируса

Хората, които имат астма обикновено се влияят много от респираторните вируси, но конкретно от коронавирусите не толкова, защото те засягат малко по-ниските дихателни пътища, повече към алвеолите и не предизвикват толкова бронхоспазъм. Това каза пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Той обясни, че парагрипният вирус или респираторно-синцитиалният вирус са особено опасни за астматиците, тъй като те предизвикват бронхоспазъм. Но коронавирусът рядко предизвиква пристъпи водещи до обострянето на астмата, посочи пулмологът.

Затова хората с това заболяване няма нужда да вземат извънредни мерки, извън тези, които трябва да спазваме – физическата дистанция от поне 2 м. и да си мием ръцете често. „Важно нещо е да не си променя терапията, защото рискът от промяната на терапията и свързаната с това вероятност от обостряне е много по-голям, отколкото човек да се разболее от коронавирус и да направи обостряне на фона на коронавирус“, заяви специалистът. Така той съветва хората с астма да си останат на същата терапия, да не я променят, стига да са добре. „Много често я наричам астмата козметичен дефект, защото, ако тя се лекува правилно, на практика няма оплаквания. Така че просто потърсете компетентна помощ на колеги алерголози и пулмолози, за да може да бъдете без оплаквания и да не се страхувате от коронавирус, или от каквото и да е друго“, заяви д-р Симидчиев.

Пулмологът каза, че обикновено стандартният грип или т. н. флу вирус засяга в по-голяма степен дихателните пътища и води до бронхоспазъм и в по-малка степен белия дроб. „Тук коронавирусът засяга в малко по-голяма степен белия дроб и в по-малка степен дихателните пътища. Има определени респираторни вируси, защото групата им не се изчерпва само до грип и до коронавирус, има и грип и парагрип и респираторно синцитиален, има и бокавирус – има най-различни други вируси. Специално респираторно синцитиалният и парагрипният вирус са класически, винаги свързани с висока честота на бронхоспазъм, защото те засягат тази част от дихателната система, която има много гладка мускулатура и прави бронхоспазъм при хора, които са склонни към това“, заяви д-р Симидчиев.

Той подчерта, че няма данни до момента медикаментите, които хората с астма използват да ги прави по-податливи на вируса. „Това, за което има данни е, че взимането на системен стероид, т.е. стероиди през устата може да потисне имунитета като цяло, но взимането на локални кортикостероиди на практика до момента няма данни, че увеличил вероятността или рискът от развитие на неблагоприятни неща свързани с бронхиалната астма“, заяви пулмологът. Александър Симидчиев посочи обаче, че е различен рискът с хроничната обструктивна белодробна болест, където част от защитните механизми на тялото са увредени, тоест при хората с ХОББ тъй нареченият мукоцилиарен ескалатор – дребните власинки, които извеждат навън бактерии и вируси са увредени в много по-голяма степен, и затова рискът е малко по-голям, когато се ползват инхалаторни стероиди, и то не конкретно за коронавируса, а по принцип. „Така, че при ХОББ трябва да бъдем по-внимателни с инхалоторните костикостероиди, иначе при астмата хората трябва да бъдат безсимптомни, защото рискът от усложнения на самата астма е далеч по-висок, а пък ние в медицината много често се налага да избираме по-малкия из между два риска“, заяви лекарят.

В България около 4% или около 240-300 хил. човека са с диагностицирана астма.

Според него причината, поради която астмата се среща по-рядко у нас е същата, поради която и по-тежките форми на коронавируса по-рядко засяга нашето население. И това е ваксинацията с БЦЖ.

„Ваксинирането с БЦЖ има ефект да модулира имунния отговор и по този начин в конкретния случай, като че ли намалява честотата на астма в населението, а освен това има и ефект върху тежките реакции към коронавирус. Така че добрите ваксинационни програми общо взето винаги помагат към каквото и да са насочени, но специално тази, която е към туберколозата явно има доста добри ефекти“, смята д-р Александър Симидчиев.

/БГНЕС/