Горещините ни състаряват

Тропичните нощи пречат на организма да се възстанови

Охладете във фризера калъфката на възглавницата

Продължителната жега, която ни сполетя това лято, вкара в честа употреба понятието „тропични нощи“, което вече използват не само климатолози, а и неспециалисти. Това са нощите, в които температурата не пада под 20 градуса. При 30 градуса се говори за супертропични нощи. От 2012 г. в света се измерват и нощи с температури над 40 градуса – почти несъвместими с човешкото съществуване.

Тропичните нощи са опасни не защото са твърде горещи сами по себе си, а защото лишават организма от времето, необходимо за възстановяване – поне 3-4 часа. През нощта човешкото тяло нормално отдава натрупаната през деня топлина. Когато температурата остане висока, този процес се нарушава и организмът остава под непрекъснато топлинно натоварване дни, седмици, а понякога и месеци наред. То се натрупва ден след ден и постепенно се превръща в хроничен топлинен стрес, обяснява пред Нова телевизия д-р Зорница Спасова, климатолог, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването. Тя изучава въздействието на изменението на климата върху здравето от 2008 г.

Тропичните нощи нарушават съня и натоварват сърцето. Заспиваме късно, сънят е накъсан, събуждаме се рано. Тялото, подложено на хронична жега, не успява да се охлади и да си почине. Горещините имат връзка и със стареенето – това е т.нар. термостареене. Когато хроничната жега продължава дълго време, тя натоварва жизненоважни системи, така че стареем и биологично. Четири дни с горещи вълни ни състаряват с 9 дни, посочва д-р Спасова, като при хората, работещи на открито, ефектът е още по-силен – състаряват се с 33 дни. Нарушеният сън може да се отрази и върху сърдечно-съдови заболявания, бъбреци, диабет, хронични инфекции, да повиши раздразнителността и агресивността. Увеличава се рискът от пътнотранспортни и трудови произшествия, от преждевременна смърт. Именно през летните месеци най-често шофьорите заспиват зад волана. Проучване на лекари от „Пирогов“ отчита 3,7 пъти по-висок риск от инфаркт след поредица от 3 и повече нощи с температура над 18 градуса. При 30% от преживелите топлинен удар остават трайни последствия върху организма, а 10% от тези хора загиват.

Д-р Зорница Спасова съветва в горещините да не отваряме прозорците през деня. 

В България най-много тропични нощи има в района на Сандански-Петрич – около 26, следван от Черноморското крайбрежие с около 20–22 в Бургас и 15 във Варна, от Русе, Силистра, Пловдив. В София те са сравнително малко (максимум 7), понеже столицата все пак се намира на 550 метра надморска височина. Въпреки това броят им през последните 10-15 години се е увеличил 3-4 пъти. Освен като брой, тропическите нощи се разширяват и като сезон. Докато преди години те бяха през юли, сега ги има и през август, дори и през юни. В София през 2015 г. за първи път е регистрирана такава нощ и през септември.

За тропичните нощи допринасят и т.нар. топли острови, характерни за центровете на големите градове. Там през деня се получават по-високи температури заради плътната застроеност, настилките и липсата на зеленина. ЕПК жилищата се нагряват най-бързо (имат повече бетон), следвани от панелите. Тухлите задържат известен хлад заради въздуха вътре в тях. Поетата през деня топлина се излъчва от сградите през нощта, затова тропичните нощи са характерни за централната част на градовете. Въпреки че мислим София за зелен град, покритостта й от корони на дървета е само 10%, вместо препоръчваната от СЗО над 30%, за да е полезна за здравето и да доведе до намаляване на лятната смъртност. Именно тази зеленина може да ни спаси от жегите, а не тревите и храстите, уточнява д-р Спасова.

Температури от 40 градуса са предизвикателство дори за здравите организми. Горещите нощи са най-опасни за хората над 55 години – особено тежко ги понасят жените над 50, за много възрастните, децата, бременните, хронично болните и хората с психични разстройства. Последните имат между 8 и 14 пъти по-голям риск да починат при горещи вълни. Трябва да се внимава и за ухапвания от непознати преди насекоми, които все по-често се заселват на нашата географска ширина заради глобалното затопляне.

„Трябва да се предупреждава за предстоящи горещи вълни чрез системата BG-ALERT, защото жегата е тих убиец и създава най-голям риск за здравето от климатичните промени“, отбелязва д-р Спасова. Тя препоръчва в горещините да се избягват работа и спорт на открито, прозорците да се затварят през деня, а да се държат отворени нощем, особено в малките часове преди изгрева на слънцето, когато температурите са най-ниски, да се пие достатъчно вода, да се вземат хладки душове и да се носят леки дрехи от естествени материи. Кафето, алкохолът, енергийните напитки, пържените храни не са желателни. Един прост трик ще ви помогне да спите по-добре – сложете калъфката на възглавницата във фризера да се охлади преди лягане. Оказва се, че 20-25% от топлината се отдава през главата, така че можем „да излъжем“ тялото през първите 15 минути да заспи.

БТА